Никола Михов е много зает младеж. Когато не снима ежедневния пре-ковид цирк пред Джокондата, не обикаля по фотографски изложби и фестивали и не публикува супер книги за паметниците на комунизма, основателят на Bulgarian Photography Now движи екстра изложби в Синтезис в комбина с Надежда Павлова и Калин Руйчев и бута проектите на платформата за фотокниги ПУК!
Хубавото на цялата тази постоянна заетост е, че очевидно намира начин да се забавлява, докато го прави. Последната фотокнига на Михов е едновременно забавен и тъжен поглед към паралелите в политическата ни история от последния половин век и повече. Чупи реже полива (стилизирано с главни букви) съчетава архивни снимки на Тодор Живков с емблематични цитати на Бойко Борисов, за да намига явно към актуалната политическа ситуация и приликите с едно близко, пардон, далечно, пардон, настоящо, пардон, да се чуди човек какво точно време.
Идеята ми хрумна още преди няколко години, но сега, точно преди изборите и в края на, надявам се, последния мандат на Бойко Борисов, назря правилния момент. Вместо обаче да се измъкне по лесния начин и да пусне чудно албумче с велики архивни кадри, Михов задълбава приятно и лежерно в дешифриране на ритуала по откриване на нови обекти. Подредени тематично и извадени от оригиналния пропаганден контекст, фотографиите не просто забавляват с цялото ведро чупене на погачи, рязане на ленти и подливане на вода, но и демонстрират как всъщност се въртим на едно и също място.
Последното заключение не е обикновена метафора, а направо тактилно изживяване, благодарение на хитроумното решение книгата да има спирала, позволяваща създаване на още повече истории и манипулации на контекста. Представете си, че снимките са разрязани на две от тази спирала, като сме подбирали нарочно снимки, на които от двете страни остават две различни действия или групи – ръкопляскащи хора срещу официални лица в Mercedes-Benz-ове и уважителни соц костюми или нахилен Тодор Живков срещу моми с народни носии.
Работейки само с с архивни кадри, но изваждайки ги от оригиналния им контекст, Михов акцентира не толкова върху историческия период, колкото върху баналността на политическия жест – церемонията по откриване на нови обекти в името на родината и оставянето им за бъдещите поколения, традиция, която се предава между поколенията в българската политика, както традицията да посрещаш знатни гости с хляб и сол и да подливаш вода за късмет се пренася от народните вярвания в партийните и политически ритуали.
Друга любопитна двойнственост в новата фотокнига на автора е видна при разгръщане на самата книга и нейните три отделни части (чупи, реже, полива, много ясно) с по 15 снимки. Освен да сложи патриотична трикольорна лента като препаска успоредно на спиралата, Михов си позволява кощунствената по онова време волност да пререже на две няколко снимки на вожда в последната тематична част. Нарочно не съм посочил места, дати на събитията, но за сметка на това посочил имената на фотографите.
Всички снимки са от архива на държавната информационна агенция БТА – Пресфото БТА. Михов прекарва няколко седмици, за да прерови всички снимки от откривания на нови обекти, посещения на дипломатическия корпус, посрещане на световни лидери и посещения на политбюро в страната. Последното е изнурителна задача, тъй като въпросният архив не е дигитализиран и единствения начин да откриеш нещо е да ровиш в дебели папки с малки снимки и кратки описания, подредени по години и събития, съответстващи на хилядите филми в архива.
В резултат на тази аналогова одисея, освен Живков в книгата присъстват и други негови колеги като Nicolae Ceaușescu, Muammar Gaddafi, Михаил Горбачов и Indira Gandhi. Актуалната политическа ситуация не e много вдъхновяваща, но като артист винаги се опитвам да гледам между редовете. Или, както каза Манол Пейков в пост за книгата, да разчитам смисъла отвъд очевидното и да откривам значимостта в обикновеното и привидно делничното.
Освен да чете между редовете, Михов се справя ужасно добре и с, по думите на Ирина Недева, подтикването към съпоставка между два елемента: един наличен образ, грижливо лъскан с носталгия от едни и с възмущение от други и един отсъстващ образ, чиято визуална липса (а и физическа, ако съдим по последните му режисирани изяви – бел.ред.) се замества с неговите думи. Какви са приликите и какви са разликите? Как изглеждат народът, медиите и политиците и най-вече кой има право да чупи, реже и полива безнаказано? Подобно на предишните му фотокниги, Никола Михов предпочита по-скоро да задава проникновени въпроси, а да не дава отговори. Ами, честито!
Чупи реже полива (102 страници, 45 фотографии, твърди корици със спирала, Жанет 45) на Никола Михов струва 25 лева онлайн и в КО-ОП, Gifted, Be Duende и по-добрите книжарници след 7 април.
