ИНТЕРВЮ: Валери Шварц и историите за клети копелета

© Филипина

Вaлepи Швapц e роден през 1970 и все още не е умрял. Така започва кратката биография на човек с прякор The Cringeneer, дълъг опит в радиото (Тангра и Дарик) и корпоративните комуникации на телекоми, ясно споделена ненавист към деловите костюми и вратовръзките и спорадично желание да, цитираме, дръндори безпричинно и мислолее празнословно в личния си блог Bunny Lava Said.   

Когато не редува злободневните коментари по актуални теми (като човек с достатъчно опит и години в личната карта, за да помни всички хора и събития от последните 30 години) с похвални напомняния за най-великия албум на Meat Loaf, Валери Шварц сервира най-поучителния и горчиво-забавен дестилат в Twitter последните месеци. #Клетикопелета е блог с историите на различни клетници, които поучават с абсолютно безполезни неща и не мотивират особено за каквото и да било, но са способни да ви разсмеят (нерядко до сълзи) със своите патила и проблеми когато и да ви попаднат пред очите. 

Клетниците на Шварц са реални хора, животни, а понякога и цели държави, които един път са известни на милиони, а друг път – само отметка под линия в общия ход на вселената. Но ако имат нещо общо помежду си, то е, че всички тези клетници някак са успели да оставят следа в историята на човечеството или поне отпечатък в живота на околните. Както и това, че са наистина много големи клетници.

Вътре са корейският Forrest Gump, воювал за армиите на три различни държави, преди да се окаже, че въобще не съществува като човек и докторите, изследвали рефлективната болка с мачкане на собствените си топки. Там е и норвежкият похитител на самолет, който се проваля заради пиянство с бира. А също и единственият човек, осъден за фалшиво пеене. Да не забравяме за проклетата ръка на Steve Bartman и жителите на град Дилдо. Нито една от публикуваните истории не претендира за изчерпателност и 100%-ова акуратност, но това не ги прави по-малко забавни и страшно интересни. Пращаме пет бързи въпроса на Шварц, преди да ви засилим към абонамент за #Клетикопелета:

Как ви хрумна идеята за проекта #Клетикопелета? Не знам дали мога да го нарека проект. Засега то е преди всичко личен блог за истории и история. Защото това са си кратки истории за хора, животни и други неща с необичайна съдба. И история, първо защото аз много обичам тази наука и второ, защото всички обекти на тези истории наистина са съществували и това, което им се е случило, се е случило в конкретен исторически контекст. А туитовете и историите в блога са моята интерпретация на всичко това. За мен няма по-приятен начин да разкажеш за дадено историческо събитие или епоха от това да разкажеш смешна история за някой директен участник в него, за някое клето копеле, имало нещастието да се окаже на кофти място в кофти момент. Или пък точно обратното – извадило е страшен късмет и го е профукало по адски нелеп начин. Или просто е направило някаква феноменално смешна простотия. Тези клети копелета няма нужда да ги помниш по име и дати на раждане и смърт, често са съвсем обикновени хора, но са си част от тъканта на историята. Понякога са и известни личности, които обаче според мен помним по съвсем погрешни причини. Като Columbus, например, който е адски клето копеле.

И ги засилихте директно в Twitter. Започнах да разказвам тези истории под формата на поредици от туитове (thread) в личния си акаунт и им турих хаштаг. Доста хора споделиха, че много им се радват и затова реших да направя отделен акаунт, за да не се смесват с моите лични туитове. Да не се налага на хората да ме следват и да ми четат всичките глупости ако всъщност искат само тези истории. После се сетих, че е трудно да споделиш thread извън Twitter. Забелязах и че разни хора постват историите ми във Facebook, ама преписани много безсрамно и избирателно. Затова направих и блога – да е по-лесно да се споделя, а и да мога да разкажа историята в повече детайл.   

Как намирате историите и какви са критериите за клетост, според които се класират или отпадат? Историята е… голяма, интернет – също. А клети копелета дебнат отвсякъде, ако ми позволите клетото клише. Няма твърд критерий, действам по усет и по това дали мога да го разкажа смешно. Ако мога, разказвам го. Понякога други хора в Twitter ми подсказват имена и теми, за което съм им много благодарен. Но като цяло избягвам твърде мрачните истории, например такива за серийни убийци или хора, които са вършили някакви тъпотии заради психични заболявания. Струва ми се нечестно да си правя ташак с такива неща. Границите, разбира се, са тънки, но се опитвам да балансирам някак.

Търсите ли родни клети копелета или предпочитате само чужди? Български клети копелета има стотици, ако не и хиляди, но засега ги избягвам. Защото няма как да го направя без да се наложи да разбия митове и митологеми, насаждани с десетилетия. Информацията и фактите са out there. Всеки, който поиска, може да ги намери, въпросът е как ще ги интерпретира. Светът и хората в него са били толкова различни през различните епохи, че просто няма как да бъдат разбрани без интерпретация. А моята такава за много български исторически личности със сигурност ще разлае доста кучета, без особена полза за никого. Целта ми с #Клетикопелета не е полемика, нито безконечни караници по социалките, а по-скоро забавление и популяризация на историята. По смешен начин, надявам се.  

Най-клетата история на клетото копеле Валери Шварц? Не знам. Не е дошло време за десетте тома спомени, които сигурно мога да надращя, но като всеки човек имам не е една и две достойни за блога случки. Но не съм сигурен дали ще са интересни извън най-тесния кръг приятели и познати. Но засега май най-клетото нещо, свързано с този блог и с този Twitter акаунт е, че една дама се обърна към мен с г-н Копелета. Мисля, че се шегуваше… Надявам се да се е шегувала… 

Почвате в Twitter, пускате сайт с бюлетин, какво е най-отпимистичното бъдеще на формата #KлетиKопелета? Може би подкаст? Доста време съм работил в радио, не ми е чужда тази идея, но засега някак не намирам дисциплината, а и времето да го организирам. Иначе със сигурност обмислям много як мърч на блога. Ще бъде с много скандални неща, но ще има и такива, с които няма да те е срам да те види и баба ти. Има време дотогава, а и засега всичко правя сам, според времето и възможностите си.

#Клетикопелета е тук и в Twitter.