Amy Hood не е типичният полиформатен артист, който познавате. Независимо дали снима потентна еротика или работи върху последните си кинетични и светлинни скулптури, зашеметяващата девойка винаги предпочита аналоговите методи и стимулиране на сетивата и страни от дигиталните вакханалии.
Уви, съвременната епоха не спира да я тормози. След дългогодишни приятелски въпроси защо не се снима сама, Amy решава да експериментира с идеята за собствената си същност по възможно най-старомодния и привлекателен начин, но не с поредните снимки, които няма нищо общо с нейната персона. Ерата на социалните мрежи ни предизвиква да подхранваме света с внимателно курирани образи, които не винаги отразяват истинската ни същност, а по-скоро тази, която искаме да видят. Именно така публичният образ започва да задушава искрената съкровена същност.
Hood тълкува и настоящия живот на хората като танго между реалното и дигиталното съществуване, което предефинира идеята за нормалност и усещането на собственото битие. Автопортретът в съвременната култура също е поставен на изпитание. Къде се намира аз-ът в модерния контекст? Търсенето на отговор на поставените въпроси започва преди две години, когато Amy започва да работи върху нещо като анти-автопортрет, изследващ нейното отвращение да участва в подобно нещо изначално.
Интровертният размисъл всъщност отеква и анализира много по-дълбоки културни проблеми и синдроми на обществото. I Took the Pictures But This Is Not a Self-Portrait е колекционерско аналоговоизживяване с фотокнига и The Personascope – кутия с инструмент за гледане, които придават ново значение на идеята да опознаеш някой отблизо. Последният проект на Amy Hood подканва да се замислим как общуваме с измамни фасади и провокира и след това да преценим не само какво, но и как го възприемаме. Автопортретите в книгата са снимани с Polaroid Land Camera в изкуственото пространство на разпадаща се къща с видими тръби и греди и с мотелска естетика, която не е много далеч от досегашната й работа.
Освен в книга с твърди корици, фотографската част от проекта е представена и чрез 13 неустоимо привлекателни индивидуални принтове и очакващия патент персонаскоп – елегантен и леко ироничен апарат за гледане и фотоувеличение, създаден от самата Hood. Освен воайорство на хипервисока степен, увеличението помагат да се вгледаме отблизо в елементите под повърхността, за да разберем коя всъщност е Amy Hood и кой сме ние. Взирането в Amy Hood и нейната персона в кутия започва моментално.
Книгата I Took the Pictures But This Is Not a Self-Portrait (23 страници, твърди корици, магнитно закопчаване, тираж от 125) струва $125 онлайн тук. Колекционерският аналогов персонаскоп (кутия и леща за инструмент за фотоувеличение, 13 принта, копие от книгата, тираж от 25) струва $3750 онлайн тук. Повече информация за проекта има тук. Част от ориходите отиват за Brain & Behaviour Research Foundation и Maps.
