
DESTROYER – Have We Met (Dead Oceans)
Разгърденият екзистенциалист и арт поп провокатор Dan Bejar завършва дългогодишната трансформация на същината на своя Destroyer от китарна в синти банда, родена от пепелта на британския пост-пънк и инди поп групи от края на 80-те и началото на 90-те. Непрекъснатите стилистични завои от последните 20 години кулминират в полиран, триумфално самоуверен и абстрактен опус, който съчетава объркващите метафори и теми за насилия, изолация и екзистенциално безсмислие с овладян и много внимателно композиран звук, неподвластен на друга категоризация освен типичен Destroyer. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC

KHRUANGBIN & LEON BRIDGES – Texas Sun (Dead Oceans)
Leon Bridges и членовете на Khruangbin са от Тексас, затова, съвсем очаквано и не по-малко приятно, успяват да пресъздадат атмосферата на американския щат с безкрайни небеса и дълги прави магистрали по най-добрия и упойващ начин – с модерен психеделичен соул, който съчетава най-доброто от кънтрито и арендбито в парчета, обречени да озвучават шофирането по залез слънце и топлите прегръдки където и да сте. Общото EP Texas Sun e красив резултат от умната идеи за обединение на две имена с характерен стил, което се случва и звучи по най-естествения възможен начин. Дано да не е единствен. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC

GIL SCOTT-HERON & MAKAYA MCCRAVEN – We’re New Again (XL)
Десетата годишнина на I’m New Here е повод не само да си припомним великолепния последен албум на Gil Scott-Heron в ново разширено издание, нито пък да се задоволим само с приятния римейк на Jamie xx. Тази година празнуваме с нещо ново с помощта на набиращия скорост чикагски трубадур и джаз барабанист Makaya McCraven, който пресъздава албума на Scott-Heron в своя собствена отлична интерпретация на всички парчета, наречена с удачното заглавие We’re New Again. Своеобразната метафизична комбина между двамата разтапя сетивата и душата още от първото слушане – достатъчно уважителна към оригиналните мелодии на титуляра, достатъчно иновативни, за да не звучат прекалено предсказуемо, а дори напротив, да обогатяват парчетата отпреди десетилетие. Шапки долу и за страхотните колаборатори в този начинание на Makaya, а именно редовните му партньори – басистът Junius Paul, тропмептистът Ben LaMar Gay и китаристът. 4/5.
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC

BRYAN FERRY – Live at the Royal Albert Hall, 1974 (BMG)
Освен да командва света с Roxy Music, 70-тарският Bryan Ferry паралелно върти и доста продуктивна самостоятелна кариера, която успява да генерира цели шест (!!!) албума за по-малко от две години. Два от тях са в основата на един от първите му солови концерти, записан няколко седмици след излизането на Country Life и половин години след втория му личен албум с кавъри Another Time, Another Place. Преиздаденият тази седмица запис от Royal Albert Hall през 1974 е нагледна илюстрация за какъв знаменит, харизматичен и безсрамно талантлив артист си имаме работа. Толкова добър, че да се разполага ужасно самоуверено с рок парчета на Rolling Stones (Sympathy for The Devil), соул и Мотаун класики (Smokey Robinson) с помощта на феноменална група зад гърба си. Единственият недостатък е, че не го е записал на видео, но нейсе. 5/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Всеки албум в този материал е независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към Apple Music обаче, Boyscout получава малка партньорска комисионна.