800 километра на ски през Арктика с Владо Донков

800 километра на ски. Шейна с 85 килограма екипировка, храна и техника. Температури от -15 до -40. Силни ветрове и снеговалеж. Прекосяването на Арктика звучи като брутално изпитание, стига да не сте Владо Донков – природният фотограф и приключенец, който се отправя на най-дългата българска полярна соло експедиция след по-малко от месец.

Очаквано, това съвсем не е неговият дебют в полярния район. За последното десетилетие, Донков е прекарал сумарно близо две години в Арктика, като някои от предишните му 19 (?!? – бел.ред.) експедиции включват дълги зимни преходи през Лапландия и Норвегия, два месеца из Южна Гренландия и ветроходни експедиции в северния и южен полярен кръг.

800-километровият маршрут на последното му соло предизвикателство минава през дивите планински райони на Швеция, Финландия и Норвегия: всичко започва от географската ширина на Северния полярен кръгв Лапландия, продължава из безбрежната тундра, през замръзнали езера и върхове и завършва на нос Нордкап –най-северната точка на Европа.

Експедицията слага начало на полевата работа на новосформираната от Донков фондация Откриватели, която ще среща български ученици онлайн и на живо с учени от БАН, географи, биолози, предприемачи и артисти и ще помага на учителите със събиране на интересно учебно съдържание от различни краища на света.

По време на предстоящата експедиция, Донков планира включвания на живо от Арктика в класни стаи в страната. Някои от тези експедиции са негови мечти от над десет години, а фактът, че вече може да ги сподели в реално време с деца го мотивира още повече. Ако има една истинска мистерия, която ме вълнува, това е темата за човешкия потенциал и досега не съм открил по-добър начин да я изследвам от дългите полярни експедиции.

Имате ли рационално обяснение за влечението си към студа, планината и полярните кръгове? Истината, че ако тези неща не са ви под кожата, всяко обяснение ще изглежда ирационално. За мен най-рационалната причина е, че така съм устроен и прекарването на време по тези места ме прави щастлив. И каква по-добра причина от това може да има човек, поне когато говори от лична гледна точка?

Как точно се подготвяте за 800 километра на ски през Арктика? Първо ям много. Сериозно, количеството храна, което поемам преди експедиции, е натоварващо и времеемко. Всеки ден дълго време правя четири основни хранения и няколко закуски. От една страна това е заради интензивните тренировки, а от друга – за да може докато тренираш да качваш килограми. По време на експедиция на студено тялото губи тегло много бързо и е добре да има запас, иначе отслабваш болезнено и ежедневните натоварвания стават много по-трудни.

Подготовката е логистична (планиране по карти, финансиране, логистика на багажа, тестове на екипировката), физическа (4-6 тренировки седмично, по 3-4 часа на ден) и психическа: важно е да си съвсем наясно къде отиваш и с какво може да се наложи да се справяш. Така си много по-спокоен и можеш да се наслаждаваш на заобикалящата среда през повечето време.

Как избрахте маршрута и какво очаквате от експедицията? Следваха една логична, поне за мен, линия край основните планински вериги на северните части на Скандинавия, започваща от географската ширина на Северния полярен кръг, през шведската част на Лапландия, Финландия и Финмаркското плато в Норвегия, която завършва на Нордкап. От самата експедиция очаквам да е едно истинско приключение, с интересни срещи по пътя, тестване на собствените ми възможности и интересни възможности за фотография и видео.

© Владо Донков

Какви са шансовете нещо да се обърка по време на експедицията? Винаги нещо се обърква там, досущ като в града. И ако го нямаше този елемент на объркване, то тези пътешествия нямаше да са толкова интересни. Опасностите са не по-малко от тези на возенето в маршрутка в София, но и не много по-големи. Внимавам и наблюдавам аномалиите в температурите, защото при дълги затопляния на времето се налага да зобикалям езерата и реките, които иначе са добре замръзнали и с удоволствие се минава по равния им лед. Що се отнася до животни, ще се оглеждам за русомахи, защото понякога са агресивни. Иначе поне по това време на годината лосовете са много спокойни и не очаквам по-сериозни сблъсъци, каквито съм имал през топлите месеци.

© Владо Донков

Най-трудните и най-красивите места за снимаме в досегашния ви опит? Иронично, но най-трудните за снимане места в съзнанието ми не са в Пакистан или Непал, а близо до Холивуд. Количеството разрешителни, които трябваше да извадим за всеки един кадър в Калифорния по време на документален проект миналата година направи работата многократно по-трудна от времената, в които съм в палатката  и чакам някоя буря да отшуми. А най-красивите са много и предимно безименни, непопулярни и рядко посещавани. Определени райони на Гренландия, Огнена земя, Северна Норвегия и България са сред наистина любимите ми места на света.

© Владо Донков

Най-ценното на изолацията и соловите походи? Времето за качествено мислене. Това е лукс, който по ред причини просто не мога да си позволя в града. Когато дълго време всеки ден си на ските или ходиш с поглед към хоризонта и звука на снега под краката ти, можеш да мислиш с часове по една и съща тема без прекъсване.

Често ти липсва приятел или близък човек да споделиш момента или да си помогнете един на друг, когато е тежко. Аз обичам да ходя на такива места в различни конфигурации – понякога с приятели, друг път съм водач на малки групи фотографи, а в определени проекти съм сам – и не мога да избера един от тези варианти и да кажа, че другите не ми харесват толкова. Но ходенето сам определено е специално преживяване, особено когато си там навън за повече от 2-3 седмици.

© Владо Донков

Съвети за начинаещи планинари, които искат да се пробват в някакъв момент? Откъде се започва и какво трябва да знаем? Един от най-хубавите съвети, които съм получавал, дойде наскоро от планинския спасител Огнян Кузманов: Ако не те е страх, не ходи. И наистина, човек трябва да тръгва с респект и здравословна доза страх в планината.

Добре е да започнете постепенно и с течение на първите сезони да увеличавате дистанцията и трудността на терена. Знам, че не е в темперамента ни тази стратегия, но работи добре да се постави началото с полудневни летни преходи на Витоша или друга близка до вас планина, после през зимата да ходите с водач по високите хижи за уикенда, докато на следващото лято отидете с приятели за седмица или две в Пирин например. Вече въпрос на личен избор е дали ще се хвърлите в света на къмпирането в планината, което иска още малко познания и опит. Но в нищо от това няма някаква особено страшна или сложна част. Ходенето в планината е най-естественото нещо и ние сме направени за него, просто сме го позабравили последните поколения, живеещи в града.

© Владо Донков

Снимки, видеоклипове и информация за соловото пътуване на Владо Донков в Арктика очаквайте в блога на фотографа, Facebook и Instagram.