Ревю: Carmen на Polina


Задочното познанство с Полина Антонова започва покрай участията й като гост в парчета на обичайните варненски хип-хоп и соул заподозрени, които само загатват за нейния отличен глас, тембър и отношение. Интересът на Boyscout обаче ескалира неумоверно покрай участието на девойката в дебютното издание на The Rnb Secrets и впечатляващия, небрежен начин, по който заковава кавърите на D’Аngelo-вото Brown Sugar и Love of My Life на Erykah Badu. Десетте минути като основен вокалист на сцената говорят красноречиво за изпълнител с наистина необикновено харизматично излъчване и един от онези гласове, тренирани с живи музиканти по всевъзможни барове, джем сешъни и домашни кавъри на любими арендби и соул изпълнители, който има нужда от малко побутване и модерност, за да се извиси на километри над съвременната анемична помия в българския поп, а и навън.

EP-то Carmen e самиздат на независим артист пар екселанс, който се осмелява да направи сериозна заявка на родната алтернативна арендби и соул сцена без помощта на сериозни издатели и загробващи поп лейбъли на гребена на вълната след участие в музикално реалити. Продуцираното от варненската олдскул машина Madmatic дебютно EP на Polina е посветено на проблемните човешки отношения и любовта. Красивата история започва с едноминутна интродукция върху спокойния инструментал на Madmatic и поезия за онази любов, от която количество колкото зрънце ми стига и друго не ми трябва и продължава със саксофона на Ya-Yа и нео-соул инструментала на VANTKA в Отпечатък – елегантна и доста изчистена песен за дългите размисли какво се случва след провалена връзка и как да я преодолеем. Футуристичният минимъл фънк на (Un)lucky пък маркира подобни сантименти за нещастно влюбване и разминаване в очакванията и се изправя самоуверено срещу глупака, които не иска да се отдаде и се осмелява да зареже нашето момиче. Минорното настроение и тромпет от аналогичното като атмосфера Carmen е заменена кардинално в най-запомнящото се и силно парче от албума – издаденото още през лятото Baby с адски добър тежкарски инструментал на Madmatic и привлекателен текст и вокал на Polina, виещ се самоуверено и без много напъни около куплетите и преходите в парче, което умира за читав видеоклип и заслужава многократно повече ротации в комерсиалните медии, за да възбуди още повече хора.

Съвсем естествено, Carmen страда леко от обичайните грешки на млади (чувствителни) артисти като Полина. Скромният траклист (общо шест парчета, в които влизат и интродукцията и един излишен акустичен кавър на Baby с Валери Маринов (неин партньор и в Urbаn Tapes кавъра на No Diggity) е една идея по-кратък, отколкото бихме искали от артист с подобен потенциал, само защото трудно би събрал пълноценното развитие на темите в интродукцията. Първоначалното объркване от бързото превключване между български и английски в отделните парчета и лавирането между модерния хип-хоп и арендби с 90-тарска душа на Madmatic и баровия джаз и нео-соул на Полина подлежи на лека ревизия и последващо дефиниране, особено ако иска да влезе по-категорично в някоя крайно модерна ниша. От друга страна, четирите песни в Carmen са повече от достатъчни, за да маркират изключителния талант и потенциал на Полина да се превърне в много интересен и смислен изпълнител на независимата българска сцена. Carmen определено не е пълнокръвен и прекалено самоуверен artist statement, а по-скоро заявка за нещо голямо, която оставя приятен вкус на изпипана и женствена напоителна музика с умни текстове за интелигентни хора. Такава, каквато обичаме.