Видео: Soul Searchin’ на Dayo

07.06.2017 Светослав Петров Видео

Красиво заснетите късометражни разкази за реинкарнация, скандинавски хлад и прелъстяващи се инди момичета с големи маски на главата не са лесна работа. Същото важи и за абсолютния безкомпромисния и обарващо хипнотичен нео-соул, хип-хоп и арендби микс на Dayo – софийското комбо на Божидар Василев, Евден Димитров, Васил Вутев, DJ RawLand и Михаил Филипов, което издава своя едноименен дебютен албум с красиви, свободни аранжименти и велики вокалисти като Деси Андонова, Saigo, Ishkan и Moka Only. Режисираното от Деметри Василев (Pictionary на APE|MEN и дузина реклами) потентно видео към откриващото парче Soul Searchin’ е дебют в музикалните клипове и за графичния дизайнер и фотограф Жоро Панчев, който се разписва с арт дирекция на собствената си история и има дългогодишна обща история с членовете на Dayo.

Как се запозна с групата, какво ви свързва? Жоро Панчев: Боби (TromBobby/Божидар Василев – бел.ред.) ми звънна с изречението Аз тука съм подхванал нещо ново, ще ти пусна едно парче, ако ти харесва, да направим едно лого и така се почна. Музиката на Dayo беше нещо нечувано за мен. Демото на Тhe Mist ми е в плейлиста от ден едно, дори сега го слушам. Познавам повечето момчета от тази банда покрай Southwick, а с DJ Rawland се имаме по-отрано покрай скъпия ми приятел Мартен.

Защо решихте да работите заедно? Защото много го заслужават. Горд съм, че ги познавам и ми е страшно приятно да ги слушам да си говорят за музика и да обсъждат кое, къде и как се случва в музикалния свят. Нищо не претупват и винаги се стараят звукът да е на световно ниво. Пък аз обичам да помагам на хора, които си дават зор да са добри. Много са талантливи и много си ги обичам – като част от семейството са ми.

Божидар спомена, че са записвали парчето с мисълта за видео. Как точно се случи предварителната подготовка? Всичко започна с демото на парчето, което съчетава три тотално различни като темпо и настроение части. Тук дойде най-големият проблем: как да разкажа история, която започва любовно, преминава в агресивна канонада и завършва по неочакван и лаконичен начин. Имах една скица на девойка с маска на главата в тефтера и оттам започна креативната част. Исках този персонаж да присъства като начало, среда и край. Така след четири версии на сценария (които бяха тъпи и клиширани) и три месеца мъдрене кое как да е имах нарисуван сториборд. Цялата група го хареса много. Дадохме си свобода кога да го реализираме, не бързахме за никъде. Снимките започнаха осем месеца по-късно.

Божидар: Точно така. Жоро предложи на направим видео, когато се видяхме случайно пред църквата Св. Неделя преди година. Идеята ни екзалтира много и направихме парчето с мисълта за видео. Максимално щастливи сме от магията, която се получи. Целият екип е от страхотни професионалисти и сме адски благодарни, че избраха да работят с нас.

Жоро, кои са ти най-интересните спомени от самата продукция? Имаше ли нещо, което искаше да направиш, но не успя? Ден втори, 5:40 сутринта, 6 градуса температура на водата: стоя под ваната в морето и я държа да не се преобърне, облечен само с тениска и плувни шорти. Уви, оказа се, че този дубъл не става. Имаше много неща, които не заснехме, но това се случва винаги. Персонажите ги избрахме заедно с кастинг директора на продукцията Ана-Мария Лакова. Двете момичета бяха сигурни от самото начало. Mасовката ми отне двуседмична комуникация с приятели във Facebook, но се получи приятно. Автомобилът е на Esteo Esteroni – легенда на българската графити сцена, която се занимава с реставриране на стари автомобили в Бургас и притежава този превъзходен Oldsmobile от 1963 – едно към едно с визията, която исках.

Доста често снимаш жени. Как се спряхте на двете основни актриси и какво те вълнува в техните персонажи? Анна-Мария ги беше селектирала предварително четири девойки спрямо типажа и характера на геройните и това коя е свободна и би се навила да участва. Избрахме Елица и Костадинка със съвсем демократично гласуване. Познавам Елица вече повече от три години и помня нейното излъчване на свенлива, но страшно интересна девойка с много проницателен поглед. Коцето я знаех само покрай Instagram. Запознахме се месец преди снимките и още на първата ни среща стана ясно, че ще й се получи ролята на активната и демонична девойка – наистина умее да кара хората да вършат неща за нея с поглед и глас. Казвам го в добрия смисъл.

Елица Матева: Доживях да съм сполучливо руса, хаха. Имаме доста общи неща с моята героиня. И аз май почвам често така, наблюдавайки тихо отстрани, докато някой или нещо не ме въвлече напълно в играта. Този проект е събрал един куп талантливи хора, които носят красивата енергия на креативността. Няма по-прекрасно усещане от това, че си част от нещо, в което всички са вложили душата си и ти вкарваш своята с лекота и огромно удоволствие.

Следиш ли работата на определени режисьори и дяволски добри разказвачи? Какви бяха предварителните референции за Soul Searchin’? Опитвам се да следя. Оказва се, че съм фен на френските режисьори и то несъзнателно. Romain Gavras е човекът за музикални клипове. Gaspar Noe е най-добрият разказвач за това какво става след смъртта. Denis Villeneuve притежава невероятно умение да те вкара в атмосферата на филма. Nicolas Winding Refn ми е повлиял много силно през годините още от Бронсън. И наистина, ама наистина има един човек, който държи нещата на ниво изкуство всяка минута – Wim Wenders. Исках клипът на Dayo да лъха леко на скандинавско (не стана), да има повече общи планове (не стана) и да имаме дълги кадри с безмислени сцени (тук-таме стана). Иначе референцията за цвят ни беше страхотното видео на Mark Romanek за Got ‘Til It’s Gone на Janet Jackson, ама и там не сме съвсем същите, защото го решихме едва при цветовите корекции. Всичко друго са подсъзнателни референции, попити неволно покрай дългото висене пред телевизора.

Планираш ли друго видео или продължаваш с фотографията? Май ще помагам за един клип на Деметри. Имам адекватно продължение за втори клип от албума на Dayo, но всичко с времето си. Фотографията си върви с пълна сила и там още се уча. Дерзаем!

Жоро Панчев е тук. Деметри Василев е тук. Dayo свирят в Cybar/Велико Търново на 9 юни и в Cubo/Варна на 10 юни. Едноименният им дебют струва $10 в Bandcamp.