Две от най-интересните нови сръбски групи пристигат в София за съвместен концерт. VVhile и Mnjenje имат по един албум зад гърба си и работят усилено по своите следващи, но музикантите в тях са свързани с местната сцена от години. Предишните групи на членовете на първото дуо варират от пънк през експериментален рок до сърф поп, а Mnjenje е съставена от музиканти, свързани с хардкор легендите на Югославия Unison. Първото им гостуване в българската столица под логичния надслов Belgrade Calling е поредният опит на Indioteque да привлече вниманието на публиката към изключително интересната и креативна сцена в бивша Югославия. Повече за това какво се случва в Сърбия разказва Андрия Спичанович, вокалистът на VVhile – група, в която може да откриете следи от музиката на Sonic Youth, My Bloody Valentine и Cloud Nothings, без това да е за сметка на авторския им поглед. С други думи, идеалният човек да ни разкаже от първо лице за музикалната сцена в Белград, какво прави града специален и защо изтриха Facebook страницата на VVhile.
Започнах да пиша някакви пънкарски песни без да мисля за група. Но веднъж в обедната почивка се видях със Стефан (другата половинка от VVhile) и започнахме да си говорим дали не можем да направим нещо заедно. Макар и да се познавахме, не бяхме свирили заедно. Написахме много песни за кратък период от време. Чудихме се кой още да привлечем към групата, но след като гледахме No Age в Белград през 2011 решихме, че и като дуо нищо не ни ограничава. В началото правихме музика без никакви ефекти, но колкото повече техника събирахме, толкова повече експериментирахме. Не сме се целили умишлено в шугейз звука, просто надграждахме звученето и проучвахме какво можем да направим като дуо. Всичко в албума е подчинено на търсенето на най-правилния начин да кажем това, което искаме.
Винаги е имало силна алтернативна сцена в страните от бивша Югославия. Но мисля, че през последните години тя стана по-видима. Белград е интересен със специфичната атмосфера, която съответно ражда специфична музикална среда и изкуство като цяло. Вододелен момент беше, че в края на миналото десетилетие повечето групи започнаха да пеят на сръбски вместо на английски, каквато беше практиката през 90-те години и в началото на XXI век. Изведнъж започна да се говори за Нова сръбска сцена. Корените й са в пост-пънка на Югославия от 80-те години, когато песните са на сръбски – така че смесването между роден език и алтернативен жанр има своята история оттогава и лесно публиката възприе това. Струва ми се, че средата става все по-креативна. Огромно постижение е, че Repetitor вече са една от най-големите групи на Балканите. Трудно ми е да кажа какво провокира този подем. Може би просто определено място само формира артистите си.
Всеки квартал на Белград има своя идентичност. А и той е в постоянна промяна. Когато имам гости, обичам да ги развеждам из Нови Белград. Ако сте по китарната музика, препоръчвам клубове като KC Grad, Electropionir, MKC Kombinat и един страхотен бар на име Zaokret. За по-електронна музика препоръчвам Drugstore и 20/44. Най-добрият музикален магазин е Yugovinyl.
Голяма част от групите в Сърбия пеят просто за живота в момента. Не бих казал, че имаме политически ангажирани групи в традиционния смисъл – нямаме еквивалент на Bernays Propaganda от Македония, които могат да правят поп с изключително директни политически послания. Но почти всяка емоция е свързана с политика, с определено решение и начин на живот. Съответно така можеш да провокираш хората да преосмислят ежедневието си и в най-добрия случай – да се решат да направят или променят нещо.
Мисля, че като цяло младите хора са все по-малко заинтересувани от политиката. Струва ми се, че почти всички са изключително аполитични. Така че събитията около Белград под вода (миналогодишните масови протести срещу правителствените планове за застрояване поречието на река Сава и разрушаването на стари сгради) бяха от изключителна важност. Реално това беше първият граждански протест от много години насам, който не е обвързан с политическа партия. И беше успешен с това, че доказа как градът принадлежи на своите граждани, а не на политическия елит.
Наскоро решихме да изтрием своята Facebook страница. През последната година и половина мислихме доста върху присъствието си в социалните мрежи. Невероятно е как Facebook стана толкова важна част от живота на една група и нещо повече – смята се, че активността на група или лейбъл е невъзможен по друг начин. Мисля, че в начина, по който комуникацията се осъществява днес, ние даваме повече, отколкото получаваме. Ако искаш твоята информация да бъде видяна, трябва да плащаш. И всъщност плащаш, за да имаш своето място насред целия информационен боклук и да се бориш по-директно с малката концентрация, която публиката има заради всичко през което тя преминава като потребител. Имам чувството, че никой вече не може да се концентрира върху нищо.
Но, ако се замислим, все пак групи са съществували и преди Facebook. И тогава са издавали успешно албуми и са правили турнета. Въпреки всичко, музиката остава първият ти начин за контакт с публиката. Решихме, че просто не искаме да сме част от познатия модел. Това не означава, че той е задължително грешен и лош за всички, просто не го чувстваме като правилен в нашия случай. Мисля, че всеки артист трябва да открие собствения си път и да разбере в каква форма на комуникация се чувства най-добре. Така че, ето, ние се опитваме да открием нашия. Ако искате да се информирате за нас, най-доброто място за това е vvhile.org
Belgrade Calling с VVhile, Mnjenje и обещаващия български проект Names&Mokdad е в Mixtape 5 (B-Side) на 16 февруари след 20:00. Билетите струват 10 лева в мрежата на Тicketlogic и 15 лева в деня на концерта и на място в клуба. Повече информация за събитието има тук.
