
Bloodlines на Stephen Petronio – почит към големите майстори на танца от постмодернизма, повлияли върху много съвременни хореографи
Тазгодишното издание на най-мащабния и амбициозен фестивал за съвременно танцово изкуство у нас One Dance Week по традиция представя силни спектакли на хореографи от световна величина. Нямате никаква представа за какво става въпрос? Няма страшно, малко специализирана литература и директорът на фестивала Елианна Лилова помагат за един бърз преглед на всичко, което сте искали да знаете за танците като изкуство, но сте се страхували да попитате. Добрата новина е, че имате достатъчно време да наваксате – фестивалът продължава до края на месеца в Пловдив.

13 октомври: Хореографът Yuval Pick демонстрира любовта към музиката на Kraftwerk и танцувалните тенденции на романтизма в спектакъла Are Friends Electric?
Дефиниция. Съвременният танц е изкуство, използващо човешкото движение за свой основен работен материал. За разлика от класическия балет, тук няма да откриете фиксирани или установени модели на движение, а по-скоро непрекъснато търсене на нови форми и динамика. Затова и танцьорите се възползват както от модерни, така и от и класически танцови техники в своето обучение. За своя сцена съвременното танцово изкуство може да използва както конвенционални, така и неконвенционалните локации – театри, зали или обществени места, като най-често танцът влиза в диалог с други естетически езици като аудиовизуални технологии, визуално или изобразително изкуство, осветление, архитектура или музика. Мислите за него като за отделен жанр с различни стилове, които могат да бъдат обединени под един термин.

14 октомври: Корейската компания Goblin Party представя миниатюрните танцови представления Soul Piercing и Shyness – нетрадиционният азиатски поглед към осъзнаването и преживвяването на смъртта и човешката самота в ерата на свръх-комуникациите
Кратка история. Генезисът на съвременното танцово изкуство се корени в две предхождащи го движения – модерният и постмодерният танц. Модерният танц се заражда в Германия и САЩ в опълчение срещу силно стилизираните и рафинирани класически форми, инжектирайки ги с по-силен и първичен емоционален заряд. Ролята на краката леко отстъпва, торсът придобива по-голямо значение, а земята става приемлива повърхност не само за пръстите на краката и ходилата, но и за цялото тяло. Танцьорите са тренирани да използват торса си с повече гъвкавост, а центърът на тежестта слиза по-близо до пода чрез по-дълбоки клекове. Другата радикална промяна е, че повечето от пионерите на модерните танци като Isadora Duncan, Mary Wigman и Martha Graham са жени.

17 октомври: Спектакълът Collective Loss of Memory е съставен от динамични хореографски серии, които тестват пределите на физическата издръжливост и техническо умение, докато изследва неуловими аспекти от еволюцията на човешкото поведение
През 60-те и 70-те на мода идва постмодернисткото движение, обособило се като естествена реакция срещу модерния танц, който залага на специфични техники – уникални сами по себе си, но съдържащи много общи технически и тематични прилики. За постмодернистите всяко човешко движение може да се разглежда като танц и всеки човек е танцьор. Най-влиятелните фигури тук са американците Trisha Brown, David Gordon, Yvonne Rainer и Meredith Monk. Неминуемо ограниченията на непрофесионално тренираните танцьори и експерименталната природа на постмодернизма водят до нова промяна. Техническите умения от модернизма и желанието за свобода от различни коди и екзотичните вдъхновения, които постмодернистите са намерили от алтернативни форми на движение като бойни изкуства, йога или метода Фелденкрайс, в средата на 70-те избиват в това, което днес наричаме съвременно танцово изкуство.

20 октомври: All Hell Is Breaking Loose, Honey на канадския хореограф Frederick Gravel залага повече на пърформънс, отколкото на класически танци, за да представи ироничен портрет на съвременното американско общество и неговите порядки
Основни понятия. Качество на движението: определен начин на изпълнение на формата на дадено движение по отношение на неговата динамичност и афективно или експресивно съдържание.
Динамика: Взаимовръзката на тегло, енергия, пространство и време, като начинът на използване на тези фактори произвежда качеството на движението.
Музикалност: Когато има музика, тук се има предвид способността на танцьора да се движи отговорно спрямо музиката. В случаите в които няма, тук се оценява способността му да се движи по кохерентен начин и движенията придобиват специфичен динамичен израз в отношенията помежду си.
Личен стил: Умението по отличителен и индивидуалистичен начин да бъде изразена дадена идея. Танцьорът е в състояние да придаде усещане за физическа или емоционална връзка с движението – вместо просто да представя, има осезаемо лично присъствие и осъзнаване и отношение към другите танцьори, пространството и публиката. Това качество може да бъде повлияно от обективни фактори като структурата на тялото, как е обучен и какъв танцов опит има, както и от характера и индивидуалните предпочитания на танцьора.

22 октомври: Second Body на тайванската танцова компания Anarchy Dance Theatre e 360-градусова прожекция в реално време, съчетаваща последните достижения на дигиталните технологии и танцовото изкуство.
Дрескод и аплодисменти. Нямате нужда от костюм или вратовръзка: дрескодът е свободен. Що се отнася до това кога трябва да пляскате, спектаклите са замислени да бъдат гледани и възприемани без прекъсвания. Така зрителят може да се остави случващото се на сцената изцяло да го погълне, за да съпреживее представлението. Концентрацията на изпълнителите също трябва да бъде неприкосновена. Затова обикновено ръкоплясканията са оставени за самия край на представлението.

28 октомври: JINX 103 е създаден за изпълнение в публични пространства. Богатият артистичен език от вибриращи движения, пляскане и плесници, щракане на пръсти и забиване на пети разказва история в танц от бързи движения, високи ритници и зашеметяващи скокове
Как да различите кое представление е добро и кое не? Всичко е въпрос на лично възприятие и светоусещане. Съвременният танц е комбинация от много изкуства и често е пресечна точка на различни и понякога конфликтни гледни точки, тъй като се занимава със социално значими въпроси, избягвани от други жанрове, изследва феномени и емоции, поставя под лупа обществото, в което живеем и търси негови нови дефиниции. Качественото представление провокира, вълнува и остава в главата дълго след своя край.

29 октомври: Kомпанията La Veronal представя Kova – Geographic Instruments, който опитва да разгадае мистериозната география на човешкото тяло
Защо да гледаме модерен танцов спектакъл с гаджето? Танците са добра алтернатива в и без това скромния културен афиш на страната, а възможността да прекарате час-два в тъмна зала с особена атмосфера с любимия човек също не е за подценяване. Освен това са идеален начин да сверите часовника с този на партньора ви на тема светоусещане, да излезете за малко от ежедневието или просто да се скриете от дъждовния сезон, който започва с пълна сила.

30 октомври: Фестивалът ще бъде закрит от спектакъла Up на Jozsef Trefeli и Mike Winter – истинско физическо предизвикателство за шестимата изпълнители
One Dance Week е в Пловдив до края на октомври. Пълната програма е тук.