17 часа с ABRA в София

© Михаил Новаков

© Михаил Новаков

21 юли/17:15/Летище София. Не мога да повярвам, че съм тук. Първите думи на ABRA не скриват приятна непринуденост и искреното й учудване, че ще свири на разпродаден концерт толкова далече от дома си в Атланта и то в регион, в който никога не е гостувала досега. Последното мини европейско турне след излизането на EP-тo Princess минава през Великобритания, Белгия, Германия, Холандия, Полша, Чехия и Швеция, като прави един остър завой на юг и на изток до София за рождения ден на Boyscout. Гледката над града преди да кацнем ми беше ужасно интереснa, всичко изглежда много различно от това, което съм виждала досега като арихтектура и усещане. Много се кефя, че стигнах дотук, нереално е. ABRA е потеглила рано сутринта още в пет часа с влак от Гьотеборг до Копенхаген, откъдето лети до Варшава, преди да се прикачи на самолета за София. Макар да признава, че е доста уморена от триседмичното турне и е пътувала наистина дълго до България, изглежда свежа и до края на вечерта не се оплаква нито веднъж.

abra

© Михаил Новаков

Изрусената й коса е прибрана в небрежен кок, който само подсилва въздействието на силно изразените й скули, нос и плътни устни със задължителното напоследък червено червило. Крехката фигура на ABRA е подчертана от плътно прилепнал черен потник на голо, черни вталени дънки и черни ботуши. Очевидно следва съвета на Erykah Badu от Bag Lady и пътува с малко багаж – само с една раница и куфар. Скромният й антураж се състои от един. Тур мениджърът Kobе от американската Bach Agency е симпатичен и притеснително спокоен младеж, който се грижи за логистиката около турнето. Агенцията се занимава с голяма част от артистите в лейбъла на ABRA като Tommy Genesis и Father, а Kobe неохотно споделя как влиза бавно в кръга на Аwful Records, но вече се чувства като част от семейството. С него уговаряме участието й още от предишното й гостуване в Европа през пролетта. Радвам се чак сега идвам, защото определено съм много по-добър изпълнител, отколкото в началото на годината. Наистина, много по-уверена съм на сцената, записвам непрекъснато и се развивам, така че моментът е супер.

abra iiiiiii

© Михаил Новаков

ABRA иска да знае с какво е известна България. Хаотично минаваме през киселото мляко, розовото масло, Стоичков, Коотошу, Григор Димитров, Мира от Ladytron, кратката история на страната и стигаме до националната кухня. Въодушевлението от факта, че консумираме много сирене и кисело мляко среща предпазливия ни скептицизъм към здравословните ползи от млечните продукти, сразен набързо с думите на американката Yeah, but it’s good for your soul.

17:45/Radison Blu Grand Hotel. Стигаме до обновеното фоайе на хотела, където ни посреща голяма картина на американския конгрес. Странен избор, отбелязва тя междудругото преди да се качи до стаята си и точно за десет минути да се приготви за саундчека в Room 2 на Yalta Club на няколко бързи крачки от хотела.

© Михаил Новаков

© Михаил Новаков

18:00/Yalta Club. Силният бас на инструменталите изпълва бетонното подземие, преди гласът й да фиксира вниманието на екипа със своята нежна сила и способността да преминава от раним в много мощен и категоричен и да накара човек искрено да се зачуди откъде го вади. Самопризнат интроверт, казва, че в началото й е било трудно на сцената, но е преодоляла страха след като първоначално се е опитала да ги притъпи с различни субстанции. Сега обича да е абсолютно трезва пред публиката, за да може да усети изцяло всеки момент от своя гиг, но си позволява чаша червено вино по време на саундчека. Не разпознаваме две от парчетата, с които загрява (едното от които с рефрен от I’m A Slave For You на Britney Spears: Кой не я обича? Купих си първия й албум във втори клас, винаги ще я свързвам с детските си години.) И двете не са издавани официално, едната пък ще я пее за пръв път на живо след няколко часа като реверанс, а и защото опитва винаги да разнообразява сетлиста.

© Михаил Новаков

© Михаил Новаков

Бързо разбираме, че любимата й дума напоследък е lit. Ако нещо е яко, то е lit. Запознаваме я с Димитър от 45 Street – приятелят, който ни е открехнал за нейното съществуване за пръв път преди точно година, когато се появява дебютният й албум Rose. Подарява й черна, 5-панелна шапка, запазената марка на бранда. Уау, човек, тази шапка е lit. Като ми казаха, че ще ми подариш шапка, си представях нещо съвсем друго, но това е супер яко. Имате ли Instagram? Благодари за подаръка, споделя няколко думи за светлината, която иска на сцената и в залата по време на концерта след няколко часа и се насочваме отново към темата за храната. Време си е.

abra iiiiii

© Михаил Новаков

19:15/Checkpoint Charly. Първоначалното желание на ABRA и Kobe да хапнат бургери в гримьорната се е изпарило под влиянието на сериозния cheese talk, затова отиваме да вечеряме в Checkpoint Charly. Очаквано, основните теми на разговор се въртят около американската политика и състоянието на музикалната индустрия. Готино е, че вече можеш да правиш музика сам и има как да стигнеш до толкова много хора без подкрепата на лейбъл или с помощта на малък независим такъв – започнах от спалнята си преди няколко години, а довечера ще пея в София, по дяволите. Имаше много продуценти, които ми обясняваха колко не ставам и как нищо няма да се получи, но не ги  послушах. И ето, днес съм в България, а те къде са? Хаха. Политическата тема се отприщва покрай последните неприятности на M.I.A. и движението Black Lives Matter и е белязана от мрачни размисли около предстоящите избори в Щатите, Brexit, ситуацията в Турция, расовите и религиозни сблъсъци по света, влиянието на корпоративните интереси и огромната пропаст между обикновените хора и политическата класа. Самата ABRA се интересува учудващо много от случващото се около нея (нетипично за повечето млади хора) и мисли, че положението ще стане по-лошо, преди да се подобри.

abra iiiii

© Михаил Новаков

Питаме я защо никога не говори за възрастта си. Причината е очаквана и прозаично прагматична. ABRA предпочита музиката и постиженията в кариерата й да не бъдат оценявани само според годините, а според същината. Хората винаги искат да те категоризират и да си обяснят нещата по някакъв начин. Не искам разговорът за музиката ми да е в този контекст. Нямам никаква представа къде ще бъда след пет години и не си правя планове. Нещата се развиват органично и по съвсем естествен начин. Ето, до вчера не бях разписвала плакати, честно – не се шегувам. Kobe, дай да направим един Snapchat, докато съм с маркера. Как точно се пише името на онова момиче, което трябва да получи лично посвещение? Малко по-късно снима и плаката върху витрината на Supa Star на Шишман, докато се връща към хотела за кратък сън преди гига. ABRA споделя повечето си снимки и преживявания в Twitter, предпочитаната социална мрежа за общуване с феновете.

abra ii

© Михаил Новаков

22:10/Yalta Club. Няколко минути по-рано сме я взели от лобито на хотела. Не е успяла да спи много, била е превъзбудена заради участието. Иска да се качи направо на сцената, защото има много енергия и влиза в клуба минути, преди да излезе пред феновете. В залата я чакат близо 400 човека, като последните билети са изкупени още предния ден. Сетът на Илиян Ружин от Фалшименто поддържа напрежението, преди ABRA да изскочи без предупреждение и много подготовка на сцената за стегнат и емоционален едночасов сет и един бис. Публиката знае текстовете на Rose, Feel и Crybaby и ги пее с пълен глас за изненада на самата ABRA и мениджъра Kobe, който снима непрекъснато с телефона. Кулминацията настъпва с най-големия й хит Fruit, изпят с пълно гърло от цялата зала и осветен от телефоните на стотиците почитатели, дошли да я чуят. Интимната атмосфера е спомогната и от липсата на мобилен обхват в Room 2 – екраните на телефоните грейват само когато я снимат или когато ABRA прикани публиката да я освети. След по-малко от час, девойката се шмугва в гримьорната и започва да преговаря с Kobe кое парче е най-подходящо за бис. Ясно е, че публиката няма да я пусне да си отиде просто така. Минути по-късно, ABRA закрива концерта си с No Chill, подписва още няколко плаката, слиза от сцената и започва да пита въодушевено Как беше? Какво мислите? Добре ли стана? Публиката беше велика!

abra i

© Михаил Новаков

23:20. Притеснително момче чака търпеливо до сцената с желaнието да се снима с ABRA. Тя се съгласява без много мислене, а когато младежът споделя, че снимката е за негова приятелка, която не е в София и има рожден ден, ABRA му предлага направо да запишат видео и да й изпеят Happy Birthday. Следващите тридесет минути прекарва на канапетата в гримьорната с много въпроси и коментари за публиката, туитове и размисли за отделните песни. Любо Урсини от екипа на Yalta и Kobe си говорят дълго за кецовете на Y-3, a ABRA разказва, че харесва Гоша Рубчинский и обяснява как ще се върне възможно най-скоро, за да пазарува и да запише нещо в планината. Остава още малко време, за да поеме от атмосферата и да опита малко от плодовете в бекстейджа. Започва тихо да си тананика Fanmail на TLC (наскоро изпята и от Drake) и много нежно ни пренася няколко години назад, когато още записва кавъри на рап парчета и Radiohead в спалнята си под името Hurricane Gabrielle. Снимаме момента и я изпращаме да почива в хотела. На следващата вечер я очаква следващия концерт, този път в Лондон – третият в рамките на четири поредни вечери.

abra iii

© Михаил Новаков

22 юли/09:30/Radison Blu Grand Hotel. ABRA се появява супер усмихната и заредена след закуската в хотела. На път за летището с Kobе постепенно превключват на работна фаза. В Лондон искат да се появиш изненадващо на едни стълби и да започнеш да пееш, докато слизаш, казва с равен глас Kobе. Еха, като Oprah, отвръща една идея по-ентусиазирано тя и добавя с едва доловима нотка на сарказъм: Някой явно доста я е помислил тая работа. Вече сме на летището. Spotify са те добавили в плейлиста си за алтернативно арендби, минава към следващата тема Kobе. That’s cool, отвръща тя. Готова е да излети.

Видео: Chimp | Камера: Лора Мушева

Концертът на ABRA по случай шестия рожден ден на Boyscout се случи с любезната подкрепа на Мтел. Фотогалерията от събитието е тук. Ревюто на Princess е тук.