Част от светата троица на осемдесетарската поп сцена, Prince се появява изневиделица и се утвърждава като една от легендите на времето си редом с Michael Jackson и Madonna. Става известен с гениалната си музикалност, провокативния израз на сексуалността си, неутолимия си апетит за жени и неподражаем стил, който мъчно може да бъде описан, да не говорим за имитиране. Трудният му характер и опърничавата му репутация през годините само добавят допълнително обаяние към личната митология и идиосинкратичния публичен образ на Prince през годините, който до смъртта си остава поголовно ревнив на тема музиката си и отказва да влиза в схеми с компании за стрийминг услуги или сайтове за видео споделяне. Днес е един от малцината големи, много от чиито клипове все още не можете да гледате, когато си поискате в Youtube, а са откриваеми само в по-апокрифни краища на мрежата. Роден в афроамериканско, музикантско семейство, Prince не си губи времето, за да се ориентира към музиката. Композира първия си музикален експеримент на 7-годишна възраст на пианото на баща си, който е главна движеща сила по избрания път. Скормния му ръст от 1,58 не се оказва никаква преча нито пред успеха му в шоубизнес, нито с жените. Обича жените страстно и годините го срещат с един куп талантливи красавици като Kim Basinger, Madonna, Vanity, Sheena Easton и Susanna Hoff. Сянката на малкия голям ще се усеща още дълго не само заради титаничната дискография, която оставя след себе, или си заради чудовищните хитове, които е дал на Chaka Khan, Sinead O’Connor, Martika и The Bangles. Истинското завещание на Prince е продължаващото му влияние върху съвременната музикална сцена, което може да се открие в работата на имена като Beyonce, Miguel, Janelle Monae, Goldfrapp, The Weeknd, Justin Timberlake и обещаващи новаци като dvsn и LA Priest.
I Wanna Be Your Lover (1979)
Първият трансатлантически хит на Prince е леко поп парче с диско привкус, което го поставя и характерния му фалцет на музикалната карта. Макар и още съвсем зелен трудният му характер вече се показва, докато промотира песента, като се явява на телевизионни интервюта и отговаря на въпросите с по една дума.
Little Red Corvette (1983)
След няколко години опити Prince за пръв път се появява в челната десетка на Billboard с водещото парче от албумa 1999. Метафоричният малък червен корвет в случая е мацка, минала за една вечер през леглото на Prince, която той съветва да намали оборотите и да потърси по-перспективни любов преди да се самоунищожи. Освен автомобилните метафори, песента е характерна с осемдесетарския бийт и бавно надграждащия се синт рефрен.
When Doves Cry (1984)
Излишно е да се говори за първия номер едно хит на Prince. When Doves Cry е една от онези мигновено разпознаваеми песни, не само защото са били семплирани от MC Hammer и кой ли още не, но заради иконичния си рефрен и новаторската липса на баси – крайно необичайен феномен за поп песен от началото на 80-те. Парчето го налага като суперзвезда и днес ще го откриете във всевъзможни списъци с най-добрите парчета на всички времена.
Let’s Go Crazy (1984)
Вторият сингъл от албума Purple Rain показва малко по-твърда страна на Prince без да изневерява на синтезаторите, чуството му за мелодия и афинитета му към необуздани вокали. Албумът е знаков и продължава сътрудничеството с бекинг групата му The Revolution, с които прави някои от най-паметните си записи. Това е едно от парчетата, които бяха кулминация в концертната му кариера, която продължи до самия край на живота на Prince.
Purple Rain (1984)
Заглавната песен от албума и едноименния филмов дебют на Prince e седем-минутен епос от времето, в което човешкото внимание можеше да бъде ангажирано толкова време с една песен. Pitchfork навремето го обяви за най-доброто парче на 80-те и спокойно може да влезе в учебниците по музика като майсторски клас в построяването на една песен от два акорда в абсолютен емоционален катарзис.
Kiss (1986)
Легендата около знаковия хит на Prince твърди, че Kiss започва като демо, което той дава на неизвестна кънтри група, която го доразвива и му инжектира онази доза фънк, която го прави глобален хит. Когато Prince чува какво са направили с песента, си я взима обратно, презаписва и това е причината никой да не знае името на бедните кънтри момчета.
Sign o’ The Times (1987)
Prince никога не се притеснява да използва музиката си за социални коментари, а Sign o’ The Times е едно от песните му с най-сериозен политически заряд. На мушката са СПИН епидемията от края на осемдесетте, насилието по улиците, бедността, зависимостта към наркотиците. На фона на уникалната способност да среща класически и модерни ритми.
U Got The Look (1987)
Дует с едно от най-успешните протежата и може би единствения колаборатор на лилавия, който не е минал през леглото му – британката Sheena Easton. Класическо парче за така неуловимия it factor на някои жени, който Prince често изследва, и любима песен на хора като Allison Goldfrapp.
Get Off (1991)
Водещият сингъл от Diamonds and Pearls е паметен със семпъла на James Brown, вокалите на жестоката Rosie Gaines (които са по целия албум) и онази флейта. Prince влиза в най-откровено сексуалния си период и го прави зареден с много фънк.
Cream (1991)
Последният номер 1 хит на Prince на домашен терен е лъстиво парче с мръснишки намеци и млади, красиви момичета, чиито движения за достатъчни да разтреперят и най-коравите сърца.
The Most Beautiful Girl In The World (1994)
Познаваме меката страна на Prince от любовни балади като Diamonds & Pearls, но рядко получава по-чист и нежен израз колкото тук. Песента е първата музика, която пуска след като решава да се откаже от името си и вместо име се нарича с графично изображние, което изобразява мъжкото, женското и фънк началото. С нея лансира албума The Gold Experience и до смъртта му остава единственият му номер едно хит в Англия.
Gold (1995)
Макар да не отбеляза успеха на Purple Rain, с която Prince сравнява песента преди да излезе, Gold е песен за преходността, за смисъла на живота отвъд материалното и остава едно от най-силните му парчета и негово личен фаворит.
Musicology (2004)
Един от последните пъти, в които Prince се появи в класациите, беше с Musicology – носталгично пътъване назад в по-прости времена. Последвалите албуми и сингли намират колеблив успех в новата парадигма на музикалната индустрия, на която той отказва да се подчини. Вместо това кротко си записва, прави зверски лайвове и гледа сеир.