
София Филм Фест излиза ударно от тийнейджърските години и отбелязва 20-тия си юбилей със сериозна програма от близо 200 заглавия документално, късометражно, балканско и ново българско кино, както и ретроспекции на легендарните режисьори Тед Кочев (канадецът от български произход зад филми като Рамбо: Първа кръв, Fun With Dick and Jane, култовият Уикендът на Барни) и Terry Gilliam (Страх и омраза в Лас Вегас, Дванайсет маймуни и поредицата за Монти Пайтън). Да не говорим за десетките съпътстващи събития с утвърдени и начинаещи филмови професионалисти и детската и концертна програма. Фестивалът се открива с амбициозния опит на Иглика Трифонова Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син и продължава до края на месеца със силни фестивални заглавия от целия свят, включително няколко пресни лауреати от последните Оскари. Спестяваме стреса от избора сред толкова много заглавия с 14 филма, които не бива да изпускате.
Последният носител на наградата за Най-добър чуждоезичен филм (един от малкото Оскари, които все още си тежат на мястото) е унгарската продукция Синът на Сол. Дебютният филм на 38-годишния режисьор и сценарист Laszlo Nemes е покъртителен исторически разказ за Втората световна война и един баща в търсене на равин, който да погребе детето му според традициите и неговата вяра. Филмът разчита на малко диалог и бързо действие, за да събуди онази ярост, която несправедливостта би трябвало да предизвика безотказно във всеки човек.
Saoirse Ronan (да се чете Сиър-ша) прави изключителна роля в кожата на млада ирландска емигрантка в Ню Йорк през 50-те. Режисираният от John Crowley Бруклин по романа на Colm Tóibín и сценария на един от най-големите разказвачи на истории Nick Hornby проследява трансатлантическия път от юношеството към зрелостта с тиха носталгия, много романтика и нотка младежки идеализъм, като в центъра неизменно стои героинята на Ronan, изиграна със завидна сдържаност и обезоръжаващ емоционален заряд. Въпреки претупания финал, Бруклин спокойно се нарежда сред най-силните заглавия на 2015.
Венецуелската сага и носител на Златен лъв от последния фестивал във Венеция Отдалече разказва за заможен мъж на средна възраст, който се забърква романтично и криминално с млад уличен бандит. Изключително красиво заснетият филм нарежисьора и сценарист Lorenzo Vigas повдига разнородни социални и морални въпроси, но в сърцевината му се крие сянката на липсващата бащинска фигура в бедно семейство в Каракас.

Чисто новият израелски филм на Elite Zexer Пясъчна буря бе показан премиерно на фестивала в Сънданс през януари и този в Берлин през февруари и вече може да се похвали с награда на журито от американския фестивал за драматично световно кино, макар все още да няма трейлър. Историята изследва сблъсъка между очакванията на околните и желанията на млада жена от бедуинско село в пустинята Негев, която се оказва заложник на вековните патриархални традиции в съвременната битка на жените за равноправие.
Критиката не беше особено ласкава към Разрушение, последния филм на Jean-Marc Vallée (Клубът на купувачите от Далас, Wild). Лентата обаче попада в този материал заради силния актьорски състав (Jake Gyllenhaal, Naomi Watts, Chris Cooper), зарибяващата история за млад мъж на ръба на нервна криза и лекия, приятен трейлър.
Нездравото ни влечение към японската култура може да се обясни с абсолютно налудничавото противоречие между консерватизма и смахнатостта на японците и директно да ни вкара във всеки салон, показващ съвременно кино от страната на изгряващото слънце, суши и Hello Kitty. Рюдзо и неговата седморка на Takeshi Kitano е хипер енергичен и доста смешен филм за пенсиониран мафиот от якудза, който си живее кротко до момента, в който е предизвикан да събере бившите си съратници, за да се пребори с новите перковци в квартала и със старческата си слабост.
В полудокументалния си филм Такси иранският режисьор Jafar Panahi кара по техеранските улици и един по един качва представителна извадка на хората от града, за да обрисува картина на обществото, която едновременно разсмива и ни кара да се замислим. Усилията му са възнаградени със Златна мечка от миналогодишното Берлинале.
Стоп-моушън анимацията Anomalisa, родена от брилиятния ум на Charlie Kaufman (Адаптация, Блясъкът на чистия ум), впечатлява колкото с епохалния труд и отношение към детайла в техническата реализация, толкова и със зрелия, леко безнадежден поглед към човешката природа. Отчуждението, самотата, онова тъпо чувство на недостатъчност и неудовлетвореност, което тихо ни подпира в стомаха от време на време – всичко това е онагледено в историята на мъж на средна възраст, който отива на поредната конференция, за да изнесе лекция за повишаване на ефективността на работното място.
Прегръдката на змията на едва 35-годишния колумбийски режисьор Ciro Guerra идва с обещанието за много красиво и поетично заглавие с номинация за най-добър чуждоезичен филм от тазгодишните Оскари. Действието в чернобялата лента се развива в началото на ХХ век, когато млад шаман от колумбийската част на Амазонка помага на болен немски изследовател да намери много рядко растение, известно с почти вълшебните си лечебни качества.
Затвореният живот на млада жена и нейното дете протича изцяло в една стая. Единствената им връзка със света са спомените, малкото таванско прозорче, телевизора и посещенията на човека, който ги е затворил там. Стая е емоционален и болезнен филм за откраднатия живот на едно семейство, сниман от режисьора Lenny Abrahamson по романа на Emma Donoghue, който се помни най-вече с това, че постави симпатичната Brie Larson в холидвуската актьорска А-лига, благодарение на Оскар-а за най-добра главна женска роля.
Датският претендент за най-добър чуждоезичен филм на Оскарите Война разказва за командващ офицер, отговорен за смъртта на 11 цивилни жертви в Афганистан и изправен пред военен съд. Филмът на Tobias Lindholm, добре познат като сценарист на другата силна датска лента от последните години Ловът, добавя нова перспектива към ключовото бойно поле и онагледява тънката линия между храбростта и вината.
Каръл е от онези филми, които трябва да се гледат на голям екран не самото заради чисто естетическата наслада от всеки кадър, но и заради изключително нежните нюанси в актьорските изпълнения на величествените Cate Blanchett и Rooney Mara, които заслужиха овациите на критиката. Забранената любовна история няма да учуди или впечатли с новаторство почитателите на режисьора Todd Haynes, който вече се е доказал като майстор на филми с винтидж филтър, в които нетрадиционната сексуалност на една жена се бори със социалния и времевия си контекст (класическия Far From Heaven). Никога не е достатъчно рано за нова порция, когато става въпрос за кино от такъв калибър.
Детството на един водач е сумрачна историческа драма и хроника на детството на бъдещ фашистки лидер от Първата световна война – режисьорски дебют на Brady Corbet. Филмът е носител на няколко награди от филмовия фестивал във Венеция и макар от снимките да отпаднаха Juliette Binoche и Tim Roth, интригува с неудобните си сцени и разнороден актьорски състав, включващ прелестната аржентинка Bérénice Bejo, познатия от Игра на тронове Liam Cunningham и годеникът на FKA Twigs, Robert Pattinson.
Международният София Филм Фест започва на 10 март. Пълната програма на фестивала е тук.