Посрещаме новата седмица и изпращаме ноември с делукс издание на видеотеката и десет супер добри (без да преувеличаваме) видео клипа от последните тридесетина дни, сред които съвсем пресните екранизации на сингли от Tame Impala, M.I.A. и Santigold.
M.I.A. – Borders
В новото си видео Borders M.I.A. е единствената жена на фона на огромна маса анонимни, тъмнокожи млади мъже, които прескачат защитни огради и пътуват в незнайна посока на препълнени лодки. Не е ясно къде отиват и защо. Към по-светло бъдеще? Към земи, които са завладяни от хаштагове като gains и killing it или феномени от рода на чупене на интернета с фотошопирани снимки на мацки с изкуствено уголемени задници? Самата Maya е някогашен имигрант – съвсем малка се мести от родната Шри Ланка в Англия и това й дава по-различен поглед върху темата за бежанците. Видеото вече си навлече яростна критика, че е пропаганда (въпреки че не проповядва), че не показва жени, а всички мъже са безлична тълпа (въпреки че 75% от всички бежанци са мъже и медиите обикновено ги представят именно като маса) и че M.I.A. яхва актуалната тема (въпреки че самата тя самата е един вид бежанец). Оставяме настрана коментарите за лицемерието на шампанско революционерите и се радваме, че Maya е успяла да стане такава, каквато е днес, а също така и да казва важни неща по толкова брилянтен начин.
Tame Impala – The Less I Know The Better
Влюбен млад баскетболист е зарязан от своята мажоретка за сметка на горилата-талисман на училищния отбор в новото видео на Tame Impala. Резултатът? Един от най-силните клипове на 2015, дело на испанската продуцентска къща Canada, които редуват хипстърска естетика с хитри метафори, малки детайли, жестока анимация и сай-фай забежки в забележителното кратко филмче към The Less I Know The Better от последния албум на австралиеца Currents, който и без помощта на подобни супер добри визуалиции е претендент за запис на годината.
The 1975 – Love Me
Освен че звучат като перфектна кръстоска между Duran Duran и INXS, The 1975 печелят с фина пародия на масовите възприятия за живота на знаменитостите и с харизматично ироничното присъствие на своя вокалист. Love Me е предвестител на новия им албум, охолно озаглавен I Like It When You Sleep For You Are So Beautiful Yet So Unaware Of It и излизащ догодина.
Banks – Better
Сигурно е повърхностно да определяме Banks като женския вариант на The Weeknd (банковата й сметка едва мисли така, особено предвид липсата на собствена серия вапоризатори за 300 и няколко долара парчето), но пък е лесен начин да излъжем някой да си пусне нейна песен. Banks явно си е взела бележка от Arca за новото си видео и се заиграва с формата на човешкото тяло с помощта на изкривяващи ефекти и златно фолио. Better е първата нова музика на Jillian Rose Banks след силния миналогодишен дебют Goddess и въпреки че открива за турнето на The Weeknd, изглежда не бърза да прави по-комерсиален обрат в стила. Има време – новият албум излиза чак през 2016, дотогава може да спретне и някоя лимитирана серия златни касички.
Her – Five Minutes
След спорната еротика на Quite Like, франсетата от Her се завръщат с още изражения на любовта си към жените в новото видео за Five Minutes – моментално запомняща се порция съвременен електро фънк, изградено върху едно просто щракане с пръсти. Според градската легенда, Five Minutes е втората песен, която са записали въобще, а видеото съдържа достатъчно мистика и красиви момичета, за да задържи вниманието за няколко минути.
Grace Mitchell – NoLo
В гласа на 18-годишната Grace Mitchell от Орегон има неочаквана и впечатляваща зрялост, която в съчетание с безпощадната бързина, с която NoLo влиза под кожата, е гарантирано да впечатли. Като повечето добри песни, и тази е вдъхновена от раздялата и поражда големи очаквания за бъдещото представяне на г-ца Mitchell.
Santigold – Who Be Lovin’ Me
Завръщането на Santigold е насрочено за 22 януари, когато излиза новият й албум 99¢. Who Be Lovin’ Me е приятна изненада с лекия завой към по-хип-хоп звучене и участието нa младока ILOVEMAKONNEN и неговите приятно развлечени речитативи. Видеото е панаир на весели, фестивални момичета от всички форми и цветове. Оглеждайте се за камео появите на Earl Sweatshirt, Big Sean и Meek Mill.
Blood Orange – Sandra’s Smile
Да гледаш танците на Devonté Hynes, aka Blood Orange, аka авторът на няколко от най-добрите поп песни за последното десетилетие и най-добрият албум на 2013 според Boyscout си е чисто удоволствие. Hynes притежава трудна за определение и още по-трудна за изфабрикуване свобода и почти детска непринуденост във всяко свое движение, която допълва леките, безупречни аранжименти и огромната душа в неговата музика. Sanda’s Smile е поредното парче, с което Hynes се опитва да задържи интереса на публиката преди излизането на наследника на Cupid Deluxe.
Chromatics – Girls Just Wanna Have Fun
Вместо да се съсредоточат върху издаването на дългообещания албум Dear Tommy, Chromatics залъгват с кавър на класическия 80-тарски химн Girls Just Wanna Have Fun на Cyndi Lauper. Новият прочит e вълнуваща гледна точка към прозаичния и весел на повърхността си оригинал в комбинация с интимната и вълшебна меланхолия на Chromatics, която преобладава и във видеото. Сериозните последователи на групата на Johnny Jewel ще оценят допълнителните три версии на кавъра, включително и доста якия дъб микс.
St. Lucia – Dancing On Glass
Две години след приличния си дебют When The Night, симпатичните южноафрикански синтпоп агенти St. Lucia се завръщат с Dancing On Glass в характерния за тях еуфорично-осемдесетарски стил с леки нотки на M83 и дежурните бомбастични вдигащи текстове. Видеото е цветно, хумористично упражнение, в което момчетата от базираната в Бруклин банда се превъплъщават в измислени персонажи с подобаващо безумни фобии и ни кара да се зачудим дали да тръпнем в очакване на голямото завръщане на неоновите мъжки трика. Новият албум на групата все още няма официална дата за издаване, но вероятно ще се появи скоро.
Приятно гледане.
