Симпатичният господин с интересните рамки вероятно е най-смелият, необикновен и сериозен плейбой, който променя историята на британската култура през 70-те години на миналия век. Michael White стои зад повече от триста продукции, сред които рискови начинания като провокативната и авангардна театрална постановка Oh! Calcutta! от 69-а, The Rocky Horror Show, A Chorus Line, Monty Python’s The Holy Grail, My Dinner with Andre и филмът Polyester на John Waters, като едновременно с това представя Merce Cunningham, Pina Bausch и Yoko Ono за пръв път пред английската публика.
Michael White през 70-те години © Michael White
Знаменитите му приятели го познават като енигматичния Chalky, който гони 80-те, но продължава да се забавлява като за последно. Документалният филм на австралийката Gracie Otto The Last Impresario e интимен портрет на необикновения живот и кариера на този харизматичен мъж чрез спомените на петдесет от най-близките му приятели като Kate Moss, Anna Wintour, John Cleese, Yoko Ono, Naomi Watts, John Waters и Barry Humphries.
Michael White и Jack Nicholson © Michael White
Мichael Simon White е роден през 1936 година в Глазгоу в семейството на ирландец и рускиня, които го пращат в най-различни пансиони в цяла Европа от малък и така успява да научи френски, немски и италиански, още преди да се запише като студент в Университета в Пиза, а след това и в Сорбоната. Същинската му кариера обаче започва като писател в Ню Йорк и помощник-брокер на Уолстрийт, преди да влезе в артистичните среди чрез познанството си с Lucille Lortel от театър Тhe White Barn в Кънектикът. White се връща обратно в Англия в средата на 50-те години и кандидатства за работа при продуцента Peter Daubeny, който кани чуждестранните трупи на Comedie Francaise, Moscow Art Theatre и Berliner Ensemble на лондонска сцена.
Andy Warhol © Michael White
През 1961 година White започва кариерата на независим продуцент с първия си проект The Connection, който не се приема никак добре нито от публиката, нито от тогавашната критика. За радост обаче постига огромен успех с университетската пиеса Cambridge Circus на неизвестните дотогава комици John Cleese, Bill Oddie и Tim Brooke-Taylor на сцената в Уест Eнд. Малко след това White продуцира Son of Oblomov на талантливия Spike Milligan и Music of the Mind на Yoko Ono. Тогава започва и дългата му игра на котка и мишка с официалните цензури на монархията, които не успяват да го разубедят да представи Happening (огромен хит с едно единствено представление, преди да бъде забранен от полицията) и други авангардни постановки като The Beard, Loot на Joe Orton, America Hurrah, Fortune And Mens Eyes и Soldiers.
David Bowie © Michael White
Наследената от майка му любов към английската балерина Margot Fonteyn го подтиква да представи танцовите трупи на Merce Cunningham (и неговите колаборатори John Cage и Robert Rauschenberg), Gracelia Martinez и Yvonne Rainer в Лондон. По-късно, в началото на 80-те години, Michael White поставя влиятелния спектакъл на Pina Bausch Tanztheater Wuppertal на сцената на театър Sadlers Wells.
Dolly Parton, Calvin Kline и приятели, 1985 © Michael White
В началото на 70-те години White работи заедно с Kenneth Tynan върху постановката Oh! Calcutta, обявена като една вечер с елегантна еротика, фронтална голота и скечове от Samuel Beckett, John Lennon и Sam Shepard. За радост и на двамата, това е първият им проект, който успява да спечели тотално войната с цензурата и се превръща в най-дълго играната постановка в историята на Уест Енд и Бродуей за своето време. Сред другите успешни и многократно награждавани продукции на Michael White са Sleuth на Anthony Shaffer, The Dirtiest Show In Town, The Threepenny Opera и първият голям спектакъл на Andrew Lloyd-Webber Joseph & The Amazing Technicolour Dreamcoat.
Johnny Depp и Kate Moss, Аспен, 1995 © Michael White
През 1973 писателят Richard O’Brien и режисьорът Jim Sharman отиват при White с шест песни и грубия сценарий на мюзикъла The Rocky Horror Show и го убеждават да го постави на сцената на Тhe Royal Court Theatre, без да подозират огромния и дългогодишен успех на продукцията. Филмовата екранизация на The Rocky Horror Picture Show има подобна съдба, но липсата на какъвто и да било бизнес нюх в White и склонността му да сключва приятелски сделки му докарва катастрофален договор с американския продуцент Lou Adler.
Leonardo DiCaprio и Kate Moss © Michael White
Michael White винаги е рискувал с налагането на талантливи имена, което няма как да не му донесе и не малко количество сериозни провали, сред които Housewife Superstar и изключително скъпата продукция на I¸ която гълта шест милиона паунда и така й не стига до премиера. От всичките няколкостотин продукции на White, едва десетина постигат огромен успех, което му позволява да рискува с постановките, които наистина иска да представи.
Mick Jagger, Angelica Huston, Jerry Hall © Michael White
В края на 70-те и началото на 80-те намирането на финансиране за театрални постановки в Англия става изключително трудно и след успеха на Monty Python & The Holy Grail Michael White се съсредоточава изцяло върху продуцирането на филми: Баскервилкото куче с Peter Cook и Dudley Moore на режисьора Paul Morrissey, Rude Boy с The Clash, амбициозният мюзикъл Urgh A Music War с петдесетина групи като The Police и Human League, Polyester на John Waters с огромния травестит Divine, продължението на Rocky, My Dinner With Andre на Louis Malle, Moonlighting и Ploughman’s Lunch с Jeremy Irons и White Mischief с Greta Scacchi.
Naomi Watts © Michael White
През 90-те години Michael White се връща обратно към театъра с успешните, но не особено доходоносни постановки Crazy For You, She Loves Me, Fame, Voyeurz, Beauty & The Beast, Notre Dame De Paris и Contact. Злощастното стечение на обстоятелствата и банкрута покрай поставянето на пиесата Double Cross обаче му докарват почти смъртоносен инфаркт в Ел Ей през 2005, от който се възстановява и до днес.
Susan Sarandon и Richard Gere © Michael White
Легендарните му партита със знаменитости са толкова важни, колкото и самите премиери на постановките, които финансира. Постоянното присъствие на тези събития му позволява да натрупа архив от над четиридесет албума с около тридесет хиляди снимки с полароид и други евтини камери, който описват добре живота и порочните забавления на интересните му приятели.
По часовника: Alexander McQueen, Anna Wintour и John Galliano, Naomi Campbell, Liv Tyler и Kate Moss © Michael White
По часовника: Demi Moore и Iggy Pop, Simon Cowell, Meg Mathews, Noel Gallagher и Lisa Moorish, Lauren Hutton © Michael White
The Last Impresario струва £11 и може да бъде поръчан тук или в iTunes.
