Бърз Париж, от Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

Елена Калпакчиева се връща от Париж с много истории за града и неговия живот.

Eдно пътуване до френската столица е достатъчно, за да се увериш в правотата на Audrey Hepburn и нейния цитат относно това как Париж винаги е добра идея. Това е място, в което отиваш да се насладиш на новото и да потърсиш нещо добре познато старо. Някои търсят себе си с години и накрая се откриват още в първия си ден сред тесните улички на Париж и под малките балкончета, аранжирани с цветя. Френската столица е топъл град с аромат на пресни кроасани и хляб, който изпълва въздуха още от ранните часове на деня. Някой го описват като еманация на бохемското, други го определят като непосилно скъп град. Според мен можеш да опиташ от Париж и без да си неприлично богат. Но разбира се, трябва да се внимава. Любезен парижанин ми дава да разбера, че в града има неписано правило и специална ценова политика за туристите. Друг неприятен момент е пренебрежителното отношение на парижаните към онези, които не говорят френския. Учудващо е как толкова голям град с подобна история и милиони туристи не е успял да възприеме английския като втори официален език. (Само се правят, че не разбират. Разбират всичко, особено ако използваш цветисти псувни – бел.ред.)

© Елена Калпакчиева

За мен емблемата на града, Айфеловата кула, си остава купчина интересно конструирано желязо. В подножието й обаче има малко спретнато павилионче, което предлага невероятни палачинки с течен шоколад.

© Елена Калпакчиева

Градът привлича наистина много хора от различни култури и етноси. За по-малко от час по улиците могат да се видят монаси-будисти, араби, които продават iPad 6 за €50 или ананаси, млади индийки в традиционните пищни рокли и безброй китайци, които на места са толкова много, че те карат да се зачудиш дали истинските французи не са изчезнали някъде заедно с маите.

© Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

Разстоянията в Париж са огромни, а такситата – скъпи. Често цената за километър пробег е между € 3 и €5, а за чужденците таксата скача. Единствената алтернатива за бързо придвижване между различните квартали и зони на града е метрото. Подземната парижка железница е бърза, надеждна и с много спирки на всички ключови локации. Реално почти няма място в Париж, до което да не може да се стигне с метро.

© Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

Повечето граждани си купуват вино от малки магазини с отбрани етикети, в които има всякакви местни и вносни сортове – може да се намери дори българско мерло. В малките пазарчета има специални сергии за вино с дегустация на място. Хубавото при тях е, че продавачите си разбират от работата и дават полезни съвети за избора на бутилката спрямо ястието и повода. В по-голямата част от средния клас ресторанти се предлагат по десетина вида червени и бели вина. Селекцията в малките ресторанти в Le Marais е непретенциозна – всеки може да открие по нещо за себе си. Атмосферата в Париж те подтиква да си поръчаш една чаша още преди обяд, заедно с местните, за които последното си е традиция.

© Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

Мона Лиза продължава да е водещата атракция в Лувъра. Останалите картини на Леонардо да Винчи са разположени само на метри от нея, но остават незабележими. Друг интересен музей е Musée Picasso, който се намира на сравнително централно място в близост до други малки галерии и музеи. Всичките работят в делнични дни, само Musée d’Orsay работи по шест дни седмично без понеделник.

© Елена Калпакчиева

© Елена Калпакчиева

Други задължителни места в Париж са антикварните магазини и складове за стари плакати и картини. В уличките край катедралата Нотр Дам се крият най-ценните антиквариати – разположени са в дворовете на малки къщи и са обградени с цветя и стари книги. Французите са странни търговци – правят се на неотстъпчиви, но палавите им погледи издават удоволствието, което им доставя пазарлъкът. При повече късмет и обиграност може да се сдобием с нещо приятно и ценно.

© Елена Калпакчиева

Френските макарони са фини сладки от разбита захар и белтъци с различни вкусове. В Париж могат да се видят много сладкарници, в които се предлагат само и единствено макарони, но общото усещане е, че това се оценява много повече от чуждестранните туристи, отколкото от самите парижани.

© Елена Калпакчиева

Повечето ресторанти започват с селекцията си от сирена още от вратата, повечето от тях са включени в дневното меню на съответното заведение или се предлагат като антипасти към вината.

Така и така сме в Париж, нека си припомним вдъхновения от френската столица Boyscout подкаст на Атанас Атанасов.