Дет метълистът и жесток тежкар Arnaud Rebotini работи върху новия албум на електро групата си Black Strobe и демонстрира по-меката си страна с новото видео към The Girl From The Bayou – страхотно boogie-woogie за възрастни. Поговорихме набързо с режисьора на видеото Quentin Caffier и с Arnaud Rebotini (човекът зад Black Strobe – бел.ред.) за това как са се запознали, ретро атмосферата на The Girl From The Bayou и предстоящия албум на Black Strobe.
Беше ли фен на Black Strobe преди да снимаш The Girl From The Bayou? Quentin: По-скоро бях фен на Arnaud Rеbotini. Преди време трябваше да снимам новата колекция пръстени на Springsioux с него като модел. Малко след това ми се обади неговият мениджър, Stephane Viard, който искаше да използва снимките за кампанията около новия албум на групата. Оказа се, че Arnaud е гледал моето видео The Hourglass и иска да доразвия идеите си. Намерихме се в подходящия момент.
За какво си говорихте?
Quentin: Arnaud се беше вдъхновил от легендарния gun barrel sequence и откриващите сцени в James Bond, затова сме вкарали няколко отпратки към Доктор Но и Човек живее само два пъти. Звукът на Black Strobe е перфектната комбинация от безвременни музикални влияния, исках да постигна същото и с атмосферата на видеото. По-голямата част от визуалните ефекти са направени още по време на снимките: прожектираният текст върху тялото, пулсиращите светлини. За блестящото лого на групата са използвани няколко истински електрически крушки! Има и пост продукция и анимация, но основната цел е да използваме характерните за началото на 80-те похвати.
Arnaud: Ами да, в общи линии е това – началните надписи на филм за James Bond със 70-тарско диско настроение.
Как заснехте видеото? Quentin: Аз съм един от посланиците на Canon, които ми позволиха да използвам новата камера C500 с целия комплект кино обективи! Качеството на изображението е изключително. Най-важното е, че работим заедно с оператора Pierre-Yves Toledano, които също има пръст със Springsioux. Изпълнителният продуцент на видеото Wildbox е режисирал арт филми за фотографи като Ali Mahdavi.
Кои са момичетата? Не успяхме да ги разпознаем само по силуетите. Quentin: Танцуващото момиче е Zula Zazou – една от най-известните танцьорки в Crazy Horse. Не исках хората да я разпознаят, защото самата тя е се възприема като символ на сексуалността и чувствеността, освен това и не тя пее песента. Но пък за сметка на това танцува и прилича като нещо средно между всички Bond момичета, взети заедно.
Quentin, споменаваш Guy Bourdin и David Bowie като големи свои вдъхновения. Arnaud къде се класира – ергенско парти в Париж с глутница кучета и електро boogie-woogie?
Quentin: Arnaud има чудесен стил, не беше нужно да правя каквото и да било, за да го променям. Гледах много клипове от края на 70-те и началото на 80-те години, за да си представя сториборда. Но имаш право като споменаваш Quentin Tarantino – много вдъхновяващ режисьор.
Arnaud: Наистина идеята ми бе да се облечем като пичовете от Глутница кучета, само че с костюми от Agnes B. Винаги носим костюми когато свирим на живо. Нямаше нужда да правим нещо ново, за да влезем в роля.
Иначе какво ново? Quentin: Работя върху книгата за последната си изложба в Париж. Можете да си я поръчате предварително, за да ми помогнете да отпечатам първия тираж. Снимам нови неща и се подготвям за клипове на Yasmine Hamdan и I Am Un Chien.
Блус влиянията от първите два албума се превръщат в много прелъстителна електроника с китари в The Girl From Bayou. Arnaud: Все още слушам блус и вкарвам някои елементи от него, които си пасват добре с новото диско. Сегашното ни звучене е комбинация от ранните песни на Black Strobe (Italian Firefies или Me and Madonna) и блус звученето на последния албум. Новият е почти готов и можете да очаквате много блус, boogie и рок като в I’m a Man.
Имаш ли някое ново допълнение към колекцията си от винтидж музикални инструменти? Arnaud: О, да – един наистина чудовищен синтeзатор Memorymoog.
Повече за Black Strobe – тук.
