Андрей Врабчев е скулптор с характер и ясен почерк. Роден е през 1977, завършва Националната художествена академия в София и работи предимно с бронз, камък, стомана и високо-технологични материали.
Опиши работата си? Това е интимно и ми е трудно да говоря. Скулптор съм и се занимавам с пространството и действителността като проблем на нашето съзнание. Държа да отстоявам професионалния морал и вкуса си, затова работя в голям мащаб, колкото и да е трудно. Нямам стил, всяка задача изисква различен подход. Стилът е стереотип и превръща автора в машина за еднотипни произведения, маниерът е упадък. Общото е, че мисля и анализирам твърде много, обичам тежката форма, решения, в които пространството те води. Искам да съм автентичен, без да съм фолклорен. Автентичността и искреността са единствения гарант за нещо стойностно, а у нас всеки гледа да наподоби неприсъщи ни стандарти и стилове. Мисля, че визуалното изкуство пострада жестоко от прекомерно говорене, концепции и идеи, които не му принадлежат, и бе превърнато в журналистика. Боря се с това. Всъщност, мога да говоря много по този въпрос.
Дрехите, които носиш докато работиш? Работя с всекидневните или с по-старите си дрехи. Понякога започвам работа дори с официалните. Когато видиш нещо недоправено на излизане от ателието или още от вратата, докато влизаш и няма за кога да се преобличаш, е много приятно дори да жертваш някоя дреха. Нанесеш ли й повреда, тя завинаги остава работна. Едно от удоволствията на професията ми е, че в един ден мога да съм общ работник, официално облечен професионалист, спортист, а вечер и нудист. Лятото, например, работя винаги гол до кръста.
Как определяш стила си? Нямам стил, стилът ме ограничава. В живота се придържам към принципите си и морала, в работата си – към разсъжденията и чувствата си, а в обличането, ако става въпрос за това – към класиката. Харесвам дрехи, които имат функция и не са модни, а смислени, затова обичам униформи, екипировки и носии. Не харесвам унисекс дрехи и парфюми. Дрехите едно време освен, че са служили за определени дейности, са били и елегантни. Съвременната мода само имитира белезите на определена дреха, за да придаде на носещия предполагаеми качества, които най-често той не притежава. Не харесвам да деля работата и живота си. Затова искам дрехи, които са атрибут, но и ежедневни. Обичам елегантни и небрежни костюми, но всичко зависи от човека, който ги носи. Предпочитам да имам малък, но скъп гардероб, с дрехи и обувки, които да ценя и да имам сантимент към тях, вместо да трупам тонове евтинажи, които да подменям – това ме отблъсква.
Музиката и филмът, които са повлияли най-много на гардероба ти? Може би индъстриъл, но не както е познат като мода, а както аз го чувствам. Като цяло музиката и киното не са фактор, който диктува гардероба ми.
DOP: MEM Studio. Музика: Amon Tobin – Eight Sum. Повече за Андрей Врабчев на www.andreyvrabchev.com
