Уморени ли сте от следобеда на годината? Едно е ясно – летният гардероб отдавна е фиксиран и проверен, затова изчакваме близо два месеца, преди да синтезираме мъжките колекции за пролет/лято догодина, представени в Милано и Париж преди няколко седмици. Абстрахираме се от повечето грандомански ревюта и обръщаме внимание предимно на по-интимните колекции (Lemaire, Hed Mayner) и сбогувания (Dries Van Noten с прогресивен оптимизъм вместо сантиментална носталгия), a също и на смислените спектакли (Rick Owens).
DOLCE & GABBANA: Италианската красота на Domenico Dolce и Stefano Gabbana завива от по-строгите силуети последните сезони към по-мека и небрежно елегантна линия, вдъхновена от безгрижното лято на Ботуша и стила на Marcello Mastroianni. Другата основна отправна точка за пролет/лято 2025 е хартиената прежда рафия, използвана за ефирни летни якета и свръхголеми полошъртове. Свободно падащите костюми са с двуредно закопчаване, панталоните са с басти, а извадените яки на ризите върху яката – директно от 50-те. Колкото до детайлите, красивите бродерии на червени цветя вкарват характерен дух в бели и черни панталони, сака и ленени блузи.
FENDI: Последното ревю на Silvia Venturini Fendi си заслужава дори само заради фантастичната сценография на Bureau Betak с огромни въртящи се (направо танцуващи) огледални колони (роботи от Aumovis) под артистичната дирекция на Nico Vascellari. Самата колекция е вдъхновена от дълбокото гмуркане в архивите на стогодишната римска модна къща плюс очевидното желание за придаване на колежански спортен дух (тържественият герб с четири от разпознаваемите мотиви на Fendi, включително двойното F-лого).
NEIL BARRETT: Английският дизайнер споделя, че последната му колекция е посветена на идеята за извисяване на ежедневната униформа с внимателна работа върху сарториалните детайли – така, че цялата колекция да влезе в гардероба за години напред и по възможност да не излезе от него, стига да можем да си я позволим. Както обикновено, Barrett се е справил повече от добре със заданието: на пръв поглед базовото облекло за пролет/лято 2025 е извисено от внимателна и незабележима игра с дължини, материи и цветове. Най-повтарящият се модел в колекцията: блузите без ръкави.
EMPORIO ARMANI: Giorgio Armani представя идеята си за мъж, напуснал суровия градски живот, за да изследва естествената си връзка с природата. Постигането на подобна симбиоза се случва с естествени, ярки и избелели от слънцето цветове и леки материи – блейзъри и (сафари) сака в свободна интерпретация на Armani класиките, обемни кънтри панталони, тежки боти със заемки от конния спорт, кимона и други. Основният акцент е върху талията: работническите якета са с колани, а леките блейзъри – с кожени гайки за пристягане.
MAGLIANO: Последната романтична и емоционална колекция на Luca Magliano e посветена на мимолетните спомени, които ни застигат като неочаквани бури и танцуват безпощадно в ума и гардероба на чаровни вагабонти и обикновени скитници. Oсновна отправна точка за италианския дизайнер е търсенето на случаен секс. Не бива да го корим или засрамваме, защото е част от самите нас. Макар гардеробът на Msagliano за пролет/лято 2025 да изглежда като нахвърлян на момента за бързо излизане, сумата от всичките му части го откроява със силно индивидуален стил.
sywPRADA: Miuccia Prada и Raf Simons тълкуват съвременните възприятия за истината и преструвките, окуражавайки ни да поставим под въпрос и своите. Последното им ревю за Pradа включва дрехи с обтелени детайли и преднамерено състаряване като знак за несъвършенствата и белезите на времето. Преувеличените пропорции и картини на Bernard Buffet, щамповани като върху концертни тишърти, създават неочакван контраст и въплъщават духа на младежкия оптимизъм и енергия. Извън чисто концептуалното говорене, виждаме детайли, които се разбират на втори поглед, и динамични силуети, които изглеждат преднамерено подменени – нарочно нагънати, изкривени, свити и преувеличени. Къситете ръкави пък моментално напомнят за дрехи, взети назаем или разменени между приятели.
MARTINE ROSE: Как изключително талантливата дизайнерка от Лондон внася своя характерен и ъндърграунд стил в дебютното си ревю в Милано? Доста добре. Така или иначе, Martine Rose вече се е разписвала в Италия като специален гост на Pitti Uomo, a ревюто в столицата на Ломбардия се вписва отлично в познатата естетика на едноименната марка: молив поли и мрежести чорапогащи за мъже, каубойски панталони от вълна с кожен чатал, рокли с бюстие от подплата на байкър яке за жени и други. Не минаваме и без футболни фанелки и усукани анцузи и деним с цип, преобразени като униформа за любимите клубове на дизайнерката от юношеските години в Лондон.
DUNHILL: Личната униформа на Simon Holloway (тъмносин блейзър с двуредно закопчаване/бели панталони) подсказва, че творческият директор на традиционната английска марка не се интересува от трансформация, а само от повече финес и модерност в класическия британски стил. Представената в градината на миланския музей Poldi Pezzoli колекция преосмисля сарториалните кодове на островния социален календар и неговите разнолики събития. Второто ревю на Holloway за Dunhill продължава изследването на познатите тропи в британското облекло. Oсновната му цел е да постигне така наречения от самия него радикален класицизъм – от велурени спортни якета през плетени пуловерти и панталони с басти до ръгби блузи и къси панталони, раирани чорапи и цели ансамбли за мотоциклетизъм и други секси поводи. Облекло за офиса? Нищо подобно – по-скоро дрехи за кеф и богаташки живот.
JW ANDERSON: Jonathan Anderson адаптира причудливите си идеи (пуловери с лица ала фасада на къща) и класическо връхно облекло (подплатени якета, бомбъри, работнически елеци, пухенки и жилетки) в свръхголеми силуети и пропорции ала висша мода от света на Уили Уонка. Пуловерът в колаборация с Guiness ще свърши за нула време.
GIORGIO ARMANI: Маестро Armani работи с познатите си елегантни и самоуверени кодове и оставя дрехите да говорят сами за себе си – умен дизайн и ненатрапчива елегантност в кройките на свободно падащи костюми с щедри, но внимателно премерени пропорции и палитра от тъмносиньо, сиво и бежово.
ZEGNA: Заглавието е красноречиво – оазисът от лен на Alessandro Sartori е поредния болезнен минимализъм на италианската модна къща – наистина прецизен и много естествен баланс между остро дефиниран, но свободно отпуснат силует в нюанси като теракота (изпечена глина), бежово и меко жълто. Основната материя е ясна още от заглавието, но едва ли ще я разпознаете – Zegna продължава да прави чудеса в иновативните разработки на платове и материали като лен, за да ги направи по-фантастично изглеждащи и далеч по-устойчиви дори от други естествени материи като памука например.
GUCCI: Sabato De Sarno продължава с прилично колебливите си изяви за флорентинската модна къща. Втората мъжка (направо младежка) колекция на италианския дизайнер за Gucci смесва сърфистки десени, прозиращи полошъртове от мрежа и свръхкъси панталонки с работнически силуети и дълги летни палта.
BIANCA SAUNDERS: Този сезон Saunders се интересува от перспективата на туристите – какво виждат когато посещават дадено място и как идеализираната им представа влияе върху първите впечатления. Основно вдъхновение зад последната мъжка колекция на англичанката е работата на фотожурналиста Bradley Smith и неговите кадри от ямайски курорт през 40-те години на ХХ век и книгата му Escape to the West Indies: A Guidebook to the Islands of the Caribbean. Съчетавайки идеално рафиниран разкош с майсторското занаятчийство, Saunders се потапя в своето лично наследство чрез фантастични силуети и манипулирани кройки в отговорните материи на платформата Nona Source. Първата пълна колекция обувки на Bianca Saunders пък е създадена в колаборация с португалската асоциация за обувки и кожени изделия и произведена от Valuni.
LEMAIRE: Поредната фантастична (мъжка и дамска) колекция на Christophe Lemaire и творческата му половинка Sarah Linh-Tran подлежи на наизустяване не само заради очакваната безкомпромисна и безгрижна елегантност, но и заради богата палитра от рафинирани текстури, детайли, меки свободни кройки и движение на леките гъвкави материи. Никакво сляпо следване на тенденции, само интимна чувственост, ефимерно наслагване и гардероб за години напред. Изключителна работа и това си е.
UNDERCOVER: Пищната откъм аксесоари, бродерии и детайли колекция на Jun Takahashi впечатлява с десени (включително върху поли), хитри вметки (блузи с деликатно апликирани живописни портрети на самия дизайнер), прилична колаборация с Сhampion и безпогрешен софистициран баланс между спорт и пътуване.
WALES BONNER: Среднощните палми на Grace Wales Bonner са вдъхновени от идеята за живот в близост до вода и нощните вибрации на крайбрежните градове – от плажно облекло (бански и къси панталонки в колаборация с Adidas) до вечерен гламур (класическите и деконструирани смокинг сака в колаборация със Savile Row шивачите от Anderson & Sheppard). Морската тема е засегната и с раирани топове, мрежи и бели блузони. Друг ключов детайл в колекцията са десените, вдъхновени от тринидадската текстилна артистка Althea McNish.
KENZO: Последната мъжка и дамска колекция на Nigo за Kenzo отразява културния диалог на един японски дизайнер в Париж: архивите на Kenzo Takada, споделеното японско наследство на двамата и парижкият дух на модната къща. Втората колаборация с графичния артист Verdy е реализирана в меланж от анимираната му стилистика и ключовата иконография на Kenzo. Мъжката част от колекцията третира архетипи от ежедневното облекло през призмата на източно-западната чувствителност: спортно връхно облекло с ориенталски детайли, сака със свободна кройка и четири копчета, рибарски силуети, широки панталони от сатен и преосмислени традиционни десени и мотиви от архивите на Kenzo.
RICK OWENS: Не ревю, а оперен спектакъл за проникновена симфония в бяло – от онези епични продукции, които се срещат все по-рядко, да не кажем никога. Процесията на любовта пристига в сатен, коприна, жарсе, кожа и деним.
YOHJI YAMAMOTO: Абсолютни чудеса и безкрайно леки материи в богата на вдъхновения колекция, която надгражда отвъд отличния редингот или дългата до коленете риза. Charlotte Rampling е идеалната муза не само за сезона, но и за идеята за Yohji като един от последните и вечни майстори в съвременната мода.
AMI: Alexandre Mattiusi oписва последната мъжка и дамска колекция на Ami като софистицирана, но без претенции. Така и трябва да бъде.
JUNYA WATANABE: Японският дизайнер често използва деним и пачуърк, но последната му колекция Dress Up Denim отива по-далеч: вечерно облекло и смокинги от пачуърк с карирани и раирани материи, сака от деним в градиент, прокъсани джинси и черно-бели броги в колаборация с Tricker’s. Watanabe предлага и селекция от хибридни модели: блейзъри/деним якета и типшърти на Black Sabbath, AC/DC и Scorpions с вградени копринени шалове.
HED MAYNER: Нови висини в силуетната игра със свръхголеми пропорции по целия диапазон от фокус върху текстурите и материите (лъскав или промазан памук, поплин и син деним) до обичайните за Mayner трактовки на връхно облекло, още от колаборацията му с Reebok и 80-тарска цветова палитра.
JUUN.J: Колекцията Wоrkouture е вдъхновена от идеята за смесване на класическо работническо облекло с характерния силует на висшаta мода от 50-те години на XX век.
DIOR MEN: Kim Jones представя последната си мъжка колекция (и негова шейсета за Dior от назначаваните си през 2018) сред огромни репродукции на южноафриканския артист Hylton Nel, чийто керамични произведения, стил и история вдъхновяват и немалко от основните мотиви и цветове в облеклото за пролетта и зимата.
MAISON MIHARA YASUHIRO: Преработено войнишко облекло, наслагване, тропически принтове, двоен деним, работнически класики и караоке? Играем.
LOEWE: Последната колекция на Jonathan Anderson за испанската модна къща e представена в нещо като арт галерия с творби на Paul Thek, Carlo Scarpa, Peter Hujar и Charles Rennie Mackintosh. Британският дизайнер се вдъхновява от своята идея за прецизност: строги и силно подчертани костюми в черно, представени в контраст с дълги аксесоари за глава с пера, драпирани копринени топове, плетени пуловери и блузи, къси панталонки от ръчно боядисани тъкани и други модели за тихо, но сигурно влияние.
HERMÈS: Като най-дългогодишния творчески директор в Париж днес (повече от 30 години!), Véronique Nichanian продължава да демонстрира как дори най-майсторската и невъзможно трудна изработка или манипулация на материи може да изглежда безкрайно лесна. Тазгодишната предимно синя палитра (с проблясъци на розово и металик) препраща към морската повърхност на гърба на леки модели като оксфорд ризи, десенирани блузони, топове, полупрозрачни якета и сака, плетива с къс ръкав, копринени шалове и много сандали, обувки и чанти – ДНК-то независимата парижка модна къща сега и завинаги.
DRIES VAN NOTEN: Прощалната колекция на белгийския дизайнер за своята знаменита модна къща няма как да не е най-очакваното ревю на сезона. След близо 40 години начело, Van Noten предава ежедневната щафета (все още неясно на кого) по свой собствен начин без да мрънка, напротив – с поредната (последна) колекция върху подиум с килим от сребърни конфети, с модели, ходили за белгиеца през десетилетията (Hannelore Knuts, Kirsten Owens, Malgosia Bela, Debra Shaw, Malick Bodian и Jonas Gloer), сред приятели и колеги (Stephen Jones, Pierpaolo Piccioli, Glenn Martens, Ann Demeulemeester и много други) и с дрехи, вдъхновени от влиянието на времето. Вдъхновявайки се от белгийската артистка Edith Dekyndt, Van Noten износва умишлено платове или интерпретира хилядолетна японска техника за мрамориране. Колкото до силуета на самите кройки, белгиецът прави още едно показно по съвременна елегантност, напоявайки традиционните костюми с пищна романтика и прозрачни платове в бонбонени тонове. Вместо да се връща назад, Dries Van Noten ни учи да гледаме само напред.
SACAI: Chitose Abe прави симпатична, умна и изобретателна трактовка на работническото облекло, униформата на Бръшляновата лига и рокендрол канона на James Dean (щампиран върху тениски). Колаборацията с Levi’s също си струва.
Не пропускаме и любимото ни нещо всеки сезон, а именно музиката за ревюта: Spotify плейлистът The Sound Of Spring/Summer 2025 с песни от горните модни екстраваганци и много David Bowie, Lena Platonos, фаворити от BOYSCOUT ревютата, класика, минимализъм, малко техно и други бисери за напоително слушане.
Предишните видео колекции са тук.
