Видео колекции – Есен/Зима 2023

© Prada

Самостоятелните мъжки модни седмици в Ню Йорк и Лондон западат здраво, затова всички погледи са насочени към Pitti Uomo (заради Martine Rose), Милано и Париж. JW Anderson се завръща в столицата на Ломбардия, John Galliano показва мъжка Margiela колекция за пръв път от четири години, Grace Wales Bonner дебютира в Париж, a Saint Laurent се завръща в официалния мъжки календар на френската столица за пръв път от много време насам. Gucci показва първата си колекция без Alessandro Michele, а Louis Vuitton правят междинка с Colm Dillane (KidSuper) преди пристигането на Pharrell.

Без генерални изводи за колекцията на Gucci, която запълва междинния сезон между Allesandro Michele и застъпващия съвсем скоро нов творчески директор Sabato De Sarno с луксозен гръндж от широки ревери, pvc и металик панталони, широк и дълъг силует и обновени версии на икони от мъжкия гардероб.

50-те нюанса сиво на Emporio Armani се манифестират в жокей силует за панталони и едни от най-добрите палта за сезона. Разбира се, палитрата не е само сиво, сеньор Armani вкарва и малко маджента, черно и кафяво.

Архитектурната и много семпла сценография на това ревю е показателна. Почти изцяло черната колекция Essenza на Dolce&Gabbana не е ново начало, а добре изпълнено завръщане към корените на италианската марка с елегантен, прецизен и чувствен силует – онзи, който дефинира емоционалния си характер не само с тонове на черното, но най-вече на изключителни кройки, страхотни бродерии и вдъхновение от Сицилия, както обикновено.

Дори да беше направила слаба колекция, Silvia Venturini Fendi щеше да влезе в обзора заради далновидността да се довери на Bureau Betak за мащaбната хазартна сценография на последното ревю на Fendi. Кашмирените палта под коляното с асиметрично прихлупване също не са никак лоши.

Първата колекция на Marco De Vincenzo за Еtro не се отклонява много от основната сила на италианската модна къща (платове и десени), но пречупва почтително всички нейни класически кодове през корените на Gerolamo Etro и своето собствено минало.

Най-raf-simons колекцията на Prada в досегашното сътрудничество между Miuccia и Raf демонстрира всичките му любими неща – от подвижния покрив, покриващ красивите полилеи и превръщащ помещението в клуб, до самите дрехи, а именно още едно изследване на базовите фундаменти в мъжката мода с бомбъри в тесни и широки кройки, прави скъсени панталони с висока талия, парки и палта над коляното, вталени сака и триъгълни яки над реверите.

Нарочно или да, последната мъжка колекция на JW Anderson демонстрира очевидното желание на Jonathan да разбере докъде може да стигне с интересното си чувство за хумор.

Giorgio Armani се вдъхновява от атриумите на миланските благороднически палати и тяхната дискретна геометрия в бяло и мрамор, за да създаде колекция с текстурирани материи като кашмир, алпака, кадифе и драперия – намигване към леко позабравена елегантна ера, която продължава да бъде част от духа на Милано.

Alessandro Sartori превръща Zegna в оазис на кашмира с още една еволюция на силуета отвъд стандарната утилитарна униформа.

Grace Wales Bonner описва своята фантастична последна колекция като изследване на уникални същества и великолепни непознати, вечно извисяващи се в изкуството и живота. Резултатът е невъобразимо красиви дрехи, чийто артистизъм е далеч отвъд трудносмилаеми концепции, за да бъде харесван и носен с огромен кеф. Невероятните костюми са колаборация с лондонските Савил Роу шивачи на Anderson & Sheppard, а обувките – с Himco и Аdidas Originals.

Anthony Vaccarello се разписва с колекцията на сезон, успявайки да завърши плавната еволюция на своя Saint Laurent към ужасно привлекателен андрогинен дух и силует, успяващ да размаже на пух и прах всички клишета за мъжественост и женственост, меланжирайки ги в нещо много красиво и потентно.

Абстрахирайте се от реге саундтрака на Bianca Saunders, за да вникнете по-лесно в идеята за дрехите като динамична рамка на своите притежатели и техния характер.

Всеки следващ сезон на Hed Mayner означава нова интересна игра на дължини и (свръх) обемни силуети.

Louis Gabriel Nouchi прави симпатична и (за щастие) не много дословна разработка на гардероба от Американски психар за своята марка LGN.

Homme Plissé Issey Miyake e танцов спектакъл и великолепни тактилно изглеждащи материи в едно.

Aко Венеция е лятната резиденция на Rick Owens, то Луксор е неговото зимно убежище. Просторът на най-големия музей под открито небе вдъхновява американския дизайнер за още едно смесване на реалния живот с фантазията и сравнение на незначителността на съвременните неудобства на фона на успокояващата дълга история. Последната колекция на Owens засяга редуцираните архитектурни форми с полъх от долнопробен 70-арски мистицизъм – остри рамене и висока стегната талия в един за един почти викторианси силует. А също и пилотски бомбъри от сертифициран, рециклиран и екологично багрен полиамид,

Ревюто след краткото гостуване на Colm Dillane в Louis Vuitton е интересно предимно с живото изпълнение на Rosalia, встъпителното филмче, заснемането и сценографията на Michel и Olivier Gondry. 

Както го описва Samantha Conti oт WWD, Yohji Yamamoto продължава да мисли за пътешественици и изгнаници от различни столетия и континенти, а дрехите му продължават обичайната традиция за обемни форми и кройки в деконструирани силуети. Вдъхновението от Източна Европа и Близкия Изток пък е разиграно в добре износени модели. Пътуване във времето + необичайни и привидно незавършени, но всъщност много умни конструктивни детайли = още една романтична колекция от Yamamoto.

Dries Van Noten се разписва сдостойни претенденти в категорията за най-добро палто на сезона, особено когато търсим и говорим за модели с двуредно закопчаване, широки рамене и вталена кройка. Иначе колекцията за есен/зима 2023 е подчинена на две от любимите теми на Noten: рейв културата (като всеки друг белгийски дизайнер) и любовта към природата.

Докато търси подходящо име за последната колекция на AMI, Alexandre Mattiussi се спира на Прелюдия. В операта и класическата музика този термин обозначава интродукцията към дадено произведение, а в съзнанието на Mattiussi това е фундаменталната колекция, за която мисли още от създаването на неговата марка. Стремежът към създаване на модерен гардероб продължава с още една стъпка към прецизния и елегантен силует с палта с паднали рамене, широки обеми и бежово-синя гама.

Junya Watanabe не крие интереса си към Innerraum и начина, по който тази марка за аксесоари създава своите модели със съединяване на защитни материали, използвани в различни дисциплини и моторни спортове. Репродукцията на важни архивни модели от историята на марката се случва и със защеметяващ списък от колаборатори като споменатите Innerraum, Oakley, Factory Team, New Balance, Stepney Workers Club, Simek, Levi’s, Brooks Brothers, Bates, Carhartt, Mystery Ranch, Hoglofs, Palace, Karrimor, Nanga, Alpha Industries, Timberland, The North Face и Champion.

Последната колекция на Paul Smith е вдъхновена от работата на архитектурни и дизайн пионери на модернизма, интерпретирана в нов тип костюми, бновени класически материи и абстрактни десени.

Juun.J представя прилично луксозен и много модерен пънк, фокусирайки вниманието върху стремежа си да покаже красотата на стари, износени и повредени неща. Реинтерпретацията на войнишки, мотоциклетни и деним класики се случва чрез възприемането на наречената от самия Juun.J естетика на атипичното и разрушаване на границите.

Kim Jones използва музиката на Max Richter и рецитал на поема от T.S. Eliot с гласовете на Robert Pattinson и Gwendoline Christie за фон на Dior колекция, повлияна пряко от времето на Yves Saint Laurent в парижката модна къща.

Най-интересното при Comme des Garçons Homme Plus е колаборацията за десени с Edward Goss – роденият в Торонто артист, който напуска дома си на 17, за да работи в строителството, преди да се дипломира като градинар и да започне да рисува през 2002 с техника от маслени и акрилни бои, вестник, тиксо, фотографии и други материали.

Monochro-mania-та на Officine Générale е нито повече, нито по-малко от достъпно елегантен гардероб с правилните пропорции, форми, цветове и материи, който всеки би искал да носи.

Nigo се задълбочава още по-сериозно в приликите и разликите между своя свят и наследството на Kenzo Takada. Колекцията за есен/зима е едновременно изследване на неговия дългогодишен интерес към взаимодействието между британската, американската и японската улична култура. Жанровата еклектика на основните отправни точки започва още от 60-те в Лондон с личната мания на Nigo по гардероба на рок и мод субкултурите от онова време и прогресира през английската провинция (колаборация с Hunter), наследството на Vivienne Westwood, фундаменталните елементи в работата на Kenzo Takada от 80-те и други.

По подобие на собствената си марка, Jonathan Anderson редуцира Loewe с акцент върху материалността, която фокусира погледа върху самия силует и ключови модели като палтото, тренчкота, жилетката и вталения костюм. Интерсът към старите майстори е комуникиран чрез диалог с артиста Julien Nguyen и неговите картини, напомнящи едновременно на ранен Ренесанс и научна фантастика по избора и комбинирането на стари и нови материали.

Véronique Nichanian вкарва кожата на Hermès (гладка или такава с косъм) в широки панталони, якета, палта, блузи, ризи и блузони за постигане на силует, който вкарва огромна доза сексапил и лека ролева игра в съвременния ултимативен лукс.

Marine Serre стои твърдо зад идеята, че нищо не се създава и всичко се трансформира. Трите огромни колони с изхвърлени шалове, деним и чанти от сценографията на ревюто илюстрират идеята на колекцията да представи модели от трансформирани щокови платове и въпросните изхвърлени стоки. Любовта към рециклирането, поправките и трансформирането в нов живот е красива работа.

Chitose Abe се вдъхновява от Nolan-овия шедьовър Интерстелар за нов епизод от своите съвършени експерименти с хибриди и трансформация в Sacai.

Предишните видео колекции са ТУК.