Какво ще носим догодина по същото време? Първият пълен сезон в Милано и Париж след кроткия омикронов януари предлага жега, телесен ескапизъм и постоянно противопоставяне на класически мъжки архетипи в гардероба за по-топлите и лежерни месеци.
Именно жаждата за бягство от реалността и постпандемичното отваряне провокират мъжките колекции да са все по-експериментални през последните сезони и да балансират смело между идеите за мачизъм, женственост, полова идентичност и генералната флуидност не само в модата, а и в популярната култура.
Miuccia Prada и Raf Simons дълбаят в споделените и индивидуални интелектуални търсения, за да развиват мъжката Prada като изключително интелигентен меланж от лек фетишизъм, добре преработен банален конформизъм и идеята за гардероба като идейна възможност да курираш сам себе си с наглед трудни за съпоставка и комбиниране елементи. Освен да вталят още малко мъжкия костюм и да развият шлифера и да експериментират с деним и кожа, Raf и Miuccia разчитат най-вече на констраста между познати, но преиначени класики.
Благодарение на своя артистичен директор и главен дизайнер Alessandro Sartori, Ermenegildo Zegna предлага още един изпипан градиент от върховни цветове, свободни силуети с отпуснати кройки и всевъзможни скъпи и иновативни платове, зад които прозира желание за нова дефиниция на мъжкия костюм тук и сега.
Giorgio Armani обяснява как Emporio колекцията за догодина е повлияна от идеята за лекотата на духа и радостта да се обличаш небрежно и без много мислене. Както се досещате, резултатът е същинска лекота и удобство в силуетите на пижама-панталони и ризи от един и същи плат, широки туники и костюми със свободно падащ и деконструиран силует със срязвания за повече прохлада.
JW Anderson заменя Лондон за Милано, за да представи поредна концептуална колекция от плетива с велосипедно кормило или счупен скейтборд като декоративен аксесоар, тишърти с кръгли дупки от алуминиеви кенове, съдрани деним панталони и якета, широки къси панталони от кожа с прихлупване и още чудати аксесоари като кецове с автопортрет на Rembrandt и чехли с блестящи кристали. Въпросният автопортрет го има и на пуловери в различни цветове, които дават заявка за мигновен бестселър.
Подобно на Emporio по-горе, първата линия на Armani залага на изключително леки платове за неструктурирани костюми, ризи без яки, копринени шалове и плетива в синята и бежова гама.
Абстрахирайте се от софистицирания кич и архивни десени на Versace, за да оцените подобаващо разнообразните пижама-панталони, копринени ризи и широки сака в наситено синьо. И не се чудете защо моделите в ревюто на Donatella Versace носят вази, сякаш евакуират някой исторически музей в Милано – отправна точка за последната мъжка колекция на Versace за смъртните маски на Помпей.
Жълтият подиум от първата колекция на покойния Virgil Abloh за Louis Vuitton се завръща в последното ревю на неговото дизайн студио под формата на огромна писта за детски колички. Това съвсем не е единствения грандиозен трик в презентацията, която минава под живия акомпанимент на маршируващ оркестър и молитвите на Kendrick Lamar с корона от тръни (от Tiffany, за повече синергия между марките в семейния холдинг). И докато чакаме обявяването на Virgil-овия наследник в парижката модна къща, дрехите в тази колекция манифестират богатото въображение и детски ентусиазъм на доскорошния титуляр в якета с хартиени самолетчета, огромни тонколони върху гърба, богата цветова палитра и задължителните широки силуети.
Напълно в духа на мрачното време, втората колекция на Craig Green в Париж изследва идеята за мъже, заслужили своите медали ала войници, отличили се с необикновена смелост и чест. Разбира се, визираме препратката към утилитарността с концептуални обекти, а не някаква действителна войнишка регалия – тематичните аксесоари насочват вниманието към интерпретациите на мъжки архетипи като деним и британско спортно облекло, претворени в жилетки и палта с много джобове, комбат панталони и костюми.
Дисфункционалният Баухаус на Hedi Slimane за Celine e същият банален рокендрол лукс за мега богати хора, върху който се е съсредоточил вече няколко сезона поред, да не кажем години наред. Този път обаче имаме и препратки към втората му колекция за Dior Homme отпреди точно две десетилетия, представена на същото място като настоящата за Celine. Всичко си е добре познато: свръхтесни кожени панталони, тъмни очила, пайети, блестящи камъни, рокерии, райета, питон. Най-вълнуващото в цялата колекция е саундтракът на нюйоркската група Gustaf.
Средновековни придворни шутове с пънкарски дух – това е тематичното сърце на първото мъжко ревю на Comme des Garçons в Париж от началото на пандемията. Oсвен странни и зловещи маски върху лицата, моделите на Rei Kawakubo носят шалфари с разноцветни арлекин десени, обли обувки в жълто и сиво и дрехи, които демонстрират майсторските силуети и кройки на японката за пореден път – палта с втори чифт ръкави, разкроени фракове и обемни поли.
Пасторалната реконструкция на родния дом на Christian Dior в Гранвил (Нормандия) и артистичната къща на Duncan Grant и Vanessa Bell в Съсекс сред поле от диви цвета са живописният декор на колекция, която Kim Jones описва като среща между две идеи за (градинска) идилия. Освен вдъхновените от Grant пуловери с едра плетка, Jones предлага и асиметрични престилки, бродирани градински ръкавици, пустинни шапки и нови инкарнации на прословутия T Bar силует в прозрачна копринена органза.
Вече повече от трийсет години, Veronique Nichanian надгражда мъжката мода на една от малкото независими луксозни къщи с усещане за слънчево и споделено лято в цветове, които Hermès нарича lemonade, melon, lilac, bubblegum и lagoon. Както обикновено, цветовата гама и платовете са разработени изцяло в ателието на модната къща, за да гарантират индивидуалния и неподражаем характер на всяка колекция за богаташи, които обичат парки с качулка и блузони в различни текстури и материи като сатен, велур, лен и памук.
По време на свое скорошно пътуване до страната, Rick Owens намира съвършен покой в далечната история и мащаб на Египет. Ревюто за последната му мъжка колекция обаче съвсем не е спокойно, а представено по драматичен начин около водното огледало на Palais de Tokyo, в което кран вдига и пуска отвисоко последователно три цилидрични и горящи сфери. Този повтарящ се апокалипсис е фон на дисциплинирана колекция с ярки акценти измежду стандартната палитра от черно-бяло-сиво-бежово и страхотни костюми от рипстоп найлон (и Dyneema, най-здравият плат в света). Цялостният силует е пристегнат в кръстта и екстремно широк в раменете – простота в преувеличени форми.
Влизайки в своята десета година с Y/Project, Glenn Martens не демонстрира никакво намерение да посмечки провокациите – ето ви още прозрачни топове и продукти от колаборацията с Jean-Paul Gaultier, а и още по-смели, скулптурирани и често пъти забавно невъобразими експерименти от деним. Основната идея на Martens винаги е била не просто да шокира, а да подтиква клиентите на белгийската му марка да интерпретират и носят дрехите по свой собствен начин, оттам и честите предложения с телена жица (колани, жилетки, деним поли), която може да се огъва в желаната форма. Изнасилване на класически деним като форма на висша мода? Определено. Жестока работа, а дори не сме споменали обиците във форма на среден пръст.
Paul Smith отговаря на подновеното търсене на модерни и универсални костюми (за всеки повод и ситуация от сутрин до вечер) от младежката аудитория с многобройни заемки от бруталистката архитектура до съвременните арт галерии, за да предложи свободен 80-арски силует и много тънка игра на пропорции в лилаво, бледо сив, зелено и тъмносиньо.
Попарт колекцията на Junya Watanabe почита четири емблематичните имена (Andy Warhol, Jean-Michel Basquiat, Roy Lichtenstein и Keith Haring) в комбина с логата на запазени марки като Coca-Cola, Honda и Netflix. Стандартната Junya униформа от работнически якета, пачуърк деним, широки ризи и свободно падащи костюми носи някои от най-емблематичните картинки на четиримата конници на щатското популярно изкуство, а присъствието на споменатите лого знаци намига на консуматорската култура с желания да я преобърне. Останалите колаборации в колекцията също не са лоши: Levi’s, Brooks Brothers, New Balance и Karrimor.
Където и да се мести да живее в Париж, френският дизайнер Alexandre Mattiusi винаги пази най-скъпото място в сърцето си за буржоазно-бохемския дух и енергия на Монмартър и базиликата Сакре кьор. 60-арската мъжка и женска колекция на Ami за следващата пролет и лято предлага класически тренчкоти, тъмносини блейзъри с двуредно закопчаване, топове в Бретон райе, къси деним панталони, висока талия и редуване на вталени и много къси с широки силуети.
Необичайната елегантност на Dries Van Noten този сезон поглежда към френската субкултура Зазу (джаз бохеми от Париж в разгара на Втората световна война), за да изскочи с вироки раирани панталони, разгърдени копринени ризи и топове, вдъхновени от направи-си-сам духа на Бъфало движението в Лондон през 80-те (оттам и каубойските обувки в питон и спортните мотокрос якета).
Homme Plissé Issey Miyake създава плетива и плисета, които не се мачкат и могат да се сгъват до минимални размери за пътуване. Последната мъжка колекция на марката е ода за свободата на движението, демонстрирана в страхотна презентация с акробатика от човешки тотеми, въртене, къси спринтове и модерен балет.
Прословутите експерименти с екстремнo обемни кройки на Hed Mayner еволюират още веднъж, този сезон по посока на сакото и якето – широки блекзъри, тренчкоти, раирани сака с големи рамене и гол гръб, работнически якета с джобове с капаци, двоен деним в балонни кройки и бомбъри с паднали рамене. Използването на нежни ленени и памучни платове и бродерии внася така нужния баланс.
Charles Dickens + неумолимият ход на времето + постоянен диалог с миналото + сиви кичури в косите + отправна точка за още една фантастична и иновативна колекция на Yohji Yamamoto.
Anthony Vaccarello отива в мароканската пустиня, за да представи своята най-добра Saint Laurent колекция до момента в извънземно ревю със сценография от Es Devlin. Вместо да се вдъхнови клиширано от традициите и палитрата на региона, белгийският дизайнер контрира с удължен и веещ се зад гърба силует на жилетки, роби, наметала, палта и смокинг сака със строги рамене и дълбоки ревери и обезоръжаващо добра игра на границата между женските и мъжките кодове на съвременното облекло. От деликатните препратки към своите предшественици в модната къща (Yves Saint Laurent и Tom Ford) и икони като Betty Catroux до цялостния смъртоносно елегантен, мек и интимен силует с висока талия, Vaccarello изглежда уверен и спокоен не само в наследството на марката, но и в собствените си възможности. Както казват Vogue, елате за спектакъла и останете за дрехите.
Предишните видео обзори на мъжките колекции са ТУК.
