Becoming е българска трилогия от къси танцови филми

Колко често попадате на модерна българска трилогия от танцови филми? Няколко обичайни заподозрени и фондацията Човек с шапка са се хванали да попълнят пропуските ни по темата и да насочат вниманието на широката публика към този специфичен жанр с Becomingтри танцови късометражни филма на Стефани Ханджийска, Коста Каракашян и Силвия Чернева, които говорят за идентичността на съвременните хора, женствеността, мъжествеността и юношеството.

Никола Хаджитанев, Реми Тоин, Кръстьо Методиев и Светослав Серопян са главни герои в Surrender – филмчето на режисьора, хореограг и танцов артист Коста Каракашян, който комбинира авторските изпълнения и документални разкази на четирима от най-успешните мъже танцьори у нас с идеята за мъжествеността в родното общество.  

Каква е идеята зад вашия късометражен танцов филм? Surrender цели да представи един личен разговор с някои от най-завладяващите танцьори в България. Парадоксът на танцовото изкуство е, че цял живот тренираме и репетираме, за да се постигне една лекота, която всъщност скрива труда и чисто физическия заряд на танца. Филмът изследва мъжествеността като концепция, но не по директен начин, а чрез образите и качествата, с които я асоциираме като сила, амбиция, атлетизъм, самочувствие, силата да въздействаш и най-интересната величина за мен – уязвимостта. Имах честта да работя с четирима страхотни професионалисти – Реми Тоин, Никола Хаджитанев, Светослав Серопян и Кръстьо Методиев, които ни се довериха и споделиха себе си чрез думи, но и чрез собствения си импровизиран танцов език.

Най-важното послание на Surrender? Tанцът има силата да трансформира. Може да промени нас самите като хора, които се движат, но и да резонира в душата на тези, които го гледат. Това е един енергиен обмен, който може да ни направи по-съпричастни и по-балансирани.

Най-интересното, което научихте за себе си и за героите на вашия филм по време на работата? И в четиримата магнетични танцьори намерих един и същ огън да се свържат и да повлияят на емоциите на публиката, която не очаквах да е толкова универсална. Избрахме да работим с много различни като стилове танцьори с различни житейски пътища, но това, което ги обединява определено е желанието за въздействие, което повлия и на решението ни да завършим филма точно със специален танц директно към публиката. Работейки с тях си дадох сметка, че за мен, като танцов артист започнал като дете, вече не намирам точно този огън за себе си, но ми доставя истинско удоволствие да насочвам вниманието към таланта на други танцьори.

Какво липсва на българската култура и сцена за съвременен танц и как искате да я промените? Липсват кадри и възможности, които да дадат шанс на артистите да творят без сами да бъдат и продуценти на работата си. През последните години съм имал възможност да създавам много на брой проекти благодарение на Национален фонд Култура (който подкрепи и трилогията Becoming), но нещата натежават, когато трябва сами да ръководим административно, счетоводно и публично един проект. Не виждам достатъчно институции, които да подпомагат този процес и да осигуряват колаборации между артисти, за да може да се вдига капацитетът на целия сектор и артистите да могат да творят с повече заряд и по-ясен фокус.

Филмът, който ви вдъхнови да се занимавате с танци? Когато бях малък и танцувах спортни танци, много ме вдъхнови Танцувай с мен с Vanessa Williams. Много ясно си спомням чудатата сцена на Money Makes The World Go ‘Round от Кабаре на Bob Fosse, която ми показа, че танците могат да бъдат и по-мрачни.

Inner Bloom на базирания в Лондон хореограф и танцов артист Стефани Ханджийска изследва различните стадии на женствеността чрез сюрреалистичен женски герой, който израства чрез поредица събития и се научава да бъде жена в собствената си кожа.

Каква е идеята зад вашия късометражен танцов филм? Inner Bloom e танцов филм за женствеността, в която жената и женското тяло е протагонист, вместо субект. Искаше ми се да създам магически, фантастичен като дизайн танцов филм, който ни пренася в несъществуващ свят на женственост и приключения. 

Кое е неговото най-важно послание? Овластяващо към жените – да приемаме себе си такива, каквито сме. Тогава се случва вътрешното разцъфване. 

Най-интересното, което научихте за себе си и за героинята на вашия филм по време на работата? Процесът по монтаж и постпродукция бяха изключително дълги и тежки, което ме научи колко последователно и концентрирано мога да работя, преодолявайки многобройните застои и предизвикателства в работния процес. Чисто творчески, филмът изглежда почти на 100% така, както си го представях, за което много искам да благодаря на Коста – влезе в този процес като режисьор, работейки с моя сценарий, хореография и визия. Искам да благодаря и всичките ни колаборатори – филмът мина през около 15-16 версии, докато стигне до финалната. За първи път крайният продукт е толкова близък до първоначалния блян, който съм имала. В този филм намерих голяма доза от естетиката, която бих искала да развивам като съвременен артист. 

Какво липсва на българската култура и сцена за съвременен танц и как искате да я промените? Коста и Силвия са успели доста добре да го усетят в техните отговори. Липсва ни публика, ние се стремим всякак да я развиваме и да създаваме интересни и интерактивни събития. Липсва ни продуцентска подкрепа, за да можем да правим това, което умеем най-добре – да създаваме филми и танц. 

Филмът, който ви вдъхнови да се занимавате с танци? Филм не, но много се вдъхнових като гледах Ромео и Жулиета в Националната опера и балет. Бях на пет. След това, вече като тийнейджър, танцувахме безкрайно в залата и гледахме американското шоу So You Think You Can Dance отново и отново. Мисля, че това шоу ни даде много тяга като млади танцьори, че съществува кариера, свързана с танц. Малко иронично е как стилът танци, които създаваме сега, е коренно различен от това шоу изживяване.

Breakoff е кратък поетично-документален филм, който се занимава с темата за ученето, търпението и постоянството в процеса на израстване и оформяне на характера. Късометражната лента на артиста на свободна практика Силвия Чернева е заснета в каменоделното училище в село Кунино и близката каменна кариера, където български юноши учат почти забравения занаят на каменоделството.

Каква е идеята зад вашия късометражен танцов филм? Идеята на филмчето е да представи различен поглед към темата за юношеството, обръщайки се към едно различно учебно заведение – каменоделното училище във врачанското село Кунино. В него младежи развиват нетипично за възрастта си търпение и целенасоченост и напомнят за отминаващите традиционни времена, в които приемствеността между поколенията е била естествена и единствен начин за запазване на специфичното познание на занаятите. С фокус върху ритъма и движението в работата, Breakoff поетизира една документална история от училището с цел да я представи на съвременна публика.

Най-важното негово послание? В най-важно за нас като екип в начинанието се превърна разпространението на каузата на училището, за да не бъде загубен този изключителен занаят. Най-важното послание в самата история зрителите могат да преценят сами, когато я гледат!

Най-интересното, което научихте за себе си и за героите на вашия филм по време на работата? За себе си като документален режисьор определено научих, че никога финалният продукт не излиза такъв, какъвто сме предвиждали и затова е важно да сме винаги нащрек и да снимаме възможно най-разнообразен материал, дори и в момента на заснемането да ни се струва излишен спрямо първоначалната концепция. За отношенията между нас и субектите научихме, че определено е взаимен процес – ако искаме те да се открият и да ни споделят историите си, трябва да вложим също толкова търпение, грижа и внимание в собствения си подход.

Какво липсва на българската култура и сцена за съвременен танц и как искате да я промените?  Спрямо опита ми от чужбина (живях и учих във Великобритания), на съвременна културна сцена у нас до голяма степен й липсва публика, която да я разбира и подкрепя. Все още в твърде тесни рамки се възприема изкуството у нас, танцовото може би в най-голяма степен. Има нужда от образование, от часове по съвременно изкуство в училище, за да започне да разбира широката публика, че изкуството е огледало на времето, неизбежно е политически ангажирано и, стига да е умишлено, може да съществува във всякакви форми отвъд традиционната виртуозност. 

Филмът, който ви вдъхнови да се занимавате с танци? Може би най-ранни бяха Ах, този джаз и Пина на Wim Wenders, а преди няколко години цялостно като артист много ме вдъхнови и Mr. Gaga на Tomer Heymann.

Премиерата на трилогията танцови филми Becoming е тази вечер, 3 февруари, от 19:00 в Дом на киното (ул. Екзарх Йосиф 37). Билетите за първата прожекция са разпордадени, но може да следите за евентуални следващи на страницата на събитието във Facebook и онлайн тук.