BOB DYLAN – Rough And Rowdy Ways (Columbia)
Независимо от достолепната възраст, Bob Dylan е вечният антагонист, чието верую е сякаш да прави точно обратното на това, което се очаква от него. Като да изправи на нокти членовете на академията, присъдили му Нобелова награда за литература, държейки ги в шах първо дали ще приеме приза, за който повечето съвременни писатели биха дали дясната си ръка (а Dylan формално дори не е писател), а после дали ще изнесе речта, с която по традиция би трябвало да я приеме. Въпреки че от появата му на фолк сцената в опушените Гринуич Вилидж барове в началото на 60-те до днес, не гласът му, а онова, което има да каже с него през тези почти шест десетилетия го е превърнало в истинска рок легенда, през последните дванайсет години Dylan издава три албума, съставени изцяло от кавъри на някои от най-знаковите парчета на американската поп музика, преди същата да бъде пометена от цунамитo на рокендрола.
И въпреки че разходките из полетата на the great american songbook се оказаха учудващо удовлетворяващи не само за техния автор, но и за неговата публика, новият Rough And Rowdy Ways е събитие с това, че Dylan сваля маската на интерпретатор, за да говори от свое име. В този смисъл за адептите, този албум е поне толкова важен, колкото слизането на Мойсей от планината със скрижалите с десетте божи заповеди – госпъл, неочаквано яростен блус, препращаща към бийт поетите смела игра на думи и неизбежните за 77-годишен мъж размишления за края на земния му път (I Contain Multitudes съдържа стряскащо лишената от страх и сантименталност строфа I sleep with life and death in the same bed), но и осезаемо задоволство от всичко, което често напук на обстоятелствата и очакванията си е успял да свърши до момента.
Основната карта, на която залага Rough And Rowdy Ways е, че не скрива нищо от слушателя: нито уморения, по старчески несигурен глас, нито понякога осезаемо недоизгладените фрази. Хапчето няма нужда да бъде изкуствено подсладено, тъй като така или иначе е предназначено само за хора, за които натрупаната с годините горчивина няма никакво значение. Още от пилотния сингъл, в който размишлява за убийството на президента Kennedy (17-минутнaта Murder Most Foul), е ясно, че Dylan е толкова нахално отдалечен от всичко, което се случва в момента, че може да бъде актуален по всяко време. 4/5
Слушай в SPOTIFY/ Купи от APPLE MUSIC
Още легендарни американски мъже? Neil Young най-после издава Homegrown (Reprise/Spotify/Apple Music) – доскоро изгубеният му велик и ужасно личен албум от 1975, записан след болезнения провал на връзката му с тогавашната му партньорка Carrie Snodgress и звучащ със съзерцателната лекота на талантлив човек, умеещ да изкара чувствата си наяве по ненатрапчив начин. А и да си вземе поука, най-верочтно.
Всеки албум в този материал е независим избор на нашите редактори. Когато поръчате някой от тях през линка към Apple Music обаче, Boyscout получава малка партньорска комисионна.
