Вместо да спи, Angèle бори патриархата с поп музика
От Piaf, Hardy и Kaas до Paradis и Farmer, добрите традиции и софистициран стил на французойките в поп музиката са неосопорими. Въпреки появата на качествена продукция от младежи като Lescop, Julien Doré и Flavien Berger и банди като La Femme и Paradis, френският поп отдавна не бе изскачал с достойна наследница на ветеранките до появата на Christine and the Queens. Неочакваният успех на дебютния албум на младата французойка Héloïse Letissier преди няколко години би доза адреналин в нейните връстничките, които наваксват изоставането и са готови за внимание и извън франкофонския свят. Ренесансът на момичетата на френския поп е абсолютен факт. Кои са десетте фаворитки?
26-годишната Clara Luciani трупа завиден опит като член на La Femme и дуото Hologram преди да издаде дебютния си солов албум Sainte-Victoire тази пролет. Корсиканката сочи за свои вдъхновения Françoise Hardy, Serge Gainsbourg и Nico и притежава онази енигматична винтидж рокендрол енергия, която толкова често липсва днес. Освен това я комбинира с уверен и много пленителен глас, за да си играе с текстове като внимавай, под гръдите ми има граната в едноименната La grenade. Споменахме ли, че има и кавър на The Bay на Metronomy? С две думи – наш човек.
Музиката на Alexia Gredy размива линиите между стилове и времена с нежна меланхоличност и сантименталност, с които напомня за китарна френска инкарнация на Sally Shapiro. Gredy започва да пише песни още на 18, докато учи право в Сорбоната и работи като модел. Десет години по-късно може да се похвали, че е работила с хора като Baxter Dury и Geoff Barrow от Portishead, както и с миналогодишното силно дебютно EP L’habitude.
Corine казва, че музиката й е вдъхновена от охолството на диско ерата, легенгарния парижки клуб Le Palace (Grace Jones пее La Vie en Rose върху розов Harley-Davidson на неговото откриване, много ясно) и неуморните му танцьори. Оттам паралелите с избора й на псевдоним (синоним на кокаин в някои френски жаргони) са неизбежни. При всички положения, иначе мистериозната французойка с големи руси къдрици изглежда неуморна в мисията си да възроди 70-те със своето еротично буги диско, което едновременно казва всичко и нищо. След половин дузина сингли чакаме дебютен албум (а защо не и гостуване в София) през 2019.
Освен с отлични продажби, миналогодишният дебют на Juliette Armanet Petite Amie спечели и награда Victoire (френският еквивалент на щатското Grammy или британския Brit) за най-добрър албум на нов изпълнител. Откривалата концерти на Bryan Ferry, Juliette Gréco и Julien Doré (с когото има и дует) 34-годишна музикантка от Лил заема с пълни шепи от класическия френски шансон и вкарва много пиано, наченки на диско и сладко-горчиви размисли, за да създаде мелодични и меланхолични композиции като последния супер носталгичен сингъл A la folie.
Munya e (злощастният) артистичен псевдоним на Josianne Boivin, която учи за оперна певица преди да се насочи към това, което тя самата нарича нов синт фолк – резултат на експериментиране с аналогови и дигитални инструментали. Базираната в Канада девойка композира и продуцира сама своята музика и вече има един сингъл и две EP-та в скромната дискография, която успява да впечатли дори и Pitchfork.
Едва на 22, белгийката Angèle (Van Laeken) тръгва по стъпките на майка си, за да гони певческа кариера. Свири по кафенета около Брюксел, докато намира повече внимание с кавъри и забавни музикални видеа в Instagram (тук е виновен баща й, който е комик). Дебютният сингъл La Loi de Murphy редува английски и френски и се появява през 2017, за да стане хит във Франция. Следват още няколко песни и видеа преди първият й албум Brol да излезе този октомври заедно със сингъла Tout Oublier – лек, младежки поп с повече от щипка хумор в дует с брат й Roméo Elvis.
Парижанката Cléa Vincent започва да пее по откритите сцени на града, където е забелязана от човек на Polydor, за да получи предложение за звукозаписен договор през 2012. Младата певица записва албум за лейбъла, който обаче така и не излиза. Две години по-късно, Vincent се хваща с независимите агенти Midnight Special Records, които издават няколко нейни EP-та, дебютния албум Retiens mon désir през 2016 и най-новия, приятно закачлив и доста хипстърски сингъл Nuits sans sommeil.
Наскоро се превъзбудихме по швейцарката Charline Mignot (Vendredi Sur Mer) покрай видеото към последния й сингъл Écoute chérie. Докато дочакаме още от запазената й марка синтезаторен поп и стилизирани видеа в дебютния албум, планиран за началото на 2019, продължаваме да въртим EP-то Marée basse.
Flora Fishbach, или просто Fishbach, вече се е разписала с два албума – Fishbach от 2015 и миналогодишния A ta merci, в който е включен и най-успешният й сингъл досега, Un autre que moi. Безпогрешно френският, почти дрезгав и копнеещ вокал в съчетание с любовта към синтезатори, помпозни бийтове и лек привкус на шансон и итало диско я правят идеален лек за носталгия по музиката от 80-те и артисти като Desireless.
Billie Ray Martin среща Depeche Mode, Siouxsie Sioux и Yeah Yeah Yeahs в музиката на Tiphaine Lozupone или Blondino. Гласът на парижанката се качва високо и пада ниско, за да заспи върху драматичните инструментали. Дебютният албум Jamais sans la nuit излиза миналата година (синглите Bleu и Jamais sans la nuit са фаворитите оттам), а през тази вече слушаме EP-то Loveless.
Слушайте цялата селекция в Youtube и в Spotify каналите на Boyscout.
