Историята и моралните внушения зад Великолепната седморка не са се променили особено през последните шест десетилетия и въпреки това, за добро или зло, си остават актуални и до днес – полу-библейската притча за скромно земеделско селище, което бива плячкосвано непрекъснато от кръвожадни бандюги и се нуждае от седмина жертвоготовни супергерои със специфични бойни умения илюстрира кинематографично изконната борба за справедливост (както я разбираме) и свобода. И докато Akira Kurosawa я развива по брилянтен начин през 1954 със своите напрегнати самураи и забележителни бойни сцени, а John Sturges превръща японския екшън в типичен американски уестърн от Дивия запад. Antoine Fuqua (Тренировъчен ден, Обратен гард, Закрилникът) играе на сигурно с тотален екшън римейк на класиката от 1960 с леки заигравки с актьорския състав, приличен хумор, познати уестърн похвати и безропотно следване на елементите от ДНК-то на конкретната история и жанра въобще.
Съвременният прочит на Fuqua по сценарий на Richard Wenk и Nic Pizzolatto (Истински детектив) пренася действието в малкото градче Роуз Крийк, тероризирано от крупния индустриалец Bartholomew Bogue (Peter Sarsgaard). Както може да се досетите, повечето жители се скатават като мишки и се налага обладаната от чувство за справедливост и мъст вдовица Emma Cullen (Haley Bennett) да се обърне за помощ към весела и изключително политически коректна и расово разнообразна седморка от ловци на глави (Denzel Washington като Sam Chisolm), мексикански престъпници (Manuel Garcia-Rulfo като Vasquez), опитни стрелци (Ethan Hawke като Goodnight Robicheaux), комарджии със слабост към експлозиви (Chris Pratt като Josh Faraday), следотърсачи (Vincent D’Onofrio като Jack Horne), команчи (Martin Sensmeier като Червената жътва) и азиатски нинджи (Byung-hun Lee като Billu Rocks). Една бройка повече и щяха да са като Омразната осморка, но уви, приликите със спагети уестърна на Tarantino се изчерпват единствено с добрите бойни сцени и мачистки хумор – новата версия на Fuqua е много по-малък ъпдейт и много повече своеобразен омаж към традиционните уестърни от минали десетилетия и техния широк екран, наситени цветове, квадратни челюсти и морални дилеми на живот и смърт.
Не ни разбирайте погрешно, Великолепната седморка все пак си е много симпатично IMAX забавление за пуканки без натрапчиви претенции, което осъвременява съвсем леко историята и персонажите в оригиналa на John Sturges от 1960, не си и помисля да посегне към епичната историческа драма на Kurosawa от 1954 и става жертва на добрите стари уестърн клишета от всеки друг подобен филм. Колебливият боксофис от първия уикенд в Америка и по света със сигурност разочарова продуцентите и Columbia Pictures и няма как да не повдигне отново болезнения въпрос от другия иначе гледаем блоббъстър провал това лято, Бен Хур – ако не възнамеряваш да направиш нещо различно, радикално или много новаторско с изходния материал, за какъв чифт пищови ти е въобще да се занимаваш?
Великолепната седморка е в кината.