Най-големият майстор на превъплъщенията бе не само невероятен музикант, но и истински визуален артист, който разбираше силата на потентните и въздействащи видеоклипове много години преди MTV да се намести безкомпромисно като слон в този бизнес. Апропо и не без липса на много забавна ирония, масираното присъствие на David Bowie в музикалния тв канал му носеше още по-голяма слава и разпознаваемост, но и възможност да сритва американската телевизия по кокалчетата при всеки удобен случай заради удобното пренебрегване на чернокожи артисти в програмата. Предвид постоянния му стремеж към промяна и преоткриване в нов характер и персона, Bowie може да бъде посочен като един от основните (ако не и най-важния) виновници за превръщането на музикалния видеоклип в могъща артистична форма.
Хубавото във видеоклиповете на Bowie е, че не действат само като визуален учебник за това как да илюстрираш идеите си по най-въздействащия възможен начин, но и твърде често съдържат директни социални коментари върху действителността и живота на английския артист. Силата му в този неумиращ жанр не го напусна дори в месеците и дните преди излизането на Blackstar и внезапната му смърт, когато Bowie се разписа с два от най-стряскащите си видеоклипове въобще. Добър повод да си припомним най-силните му видеа през последните десетилетия.
John, I’m Only Dancing (1972)
Началото на бисексуалния период на Bowie с клип на Mick Rock, който е забранен от BBC заради провокативните андрогинни танцьори и сравнително смелия текст. 44 години по-късно подобно редуване на кадри с групата на Bowie, френетично танцуващата двойка и близките планове на лицето на изпълнителя са най-невинното нещо, за което можем да се сетим. Лека провокация, която се помни предимно заради докосващия се Bowie, силния поглед и котвичката върху едната скула.
Space Oddity (1972)
Почти акустична афера на Bowie като поет с китара, прекъсвана само от допотопните визуални ефекти на осцилации, таймери, бързи кадри върху студийната апаратура и нестабилната камера на Mick Rock. До появата на MTV има още дванадесет години.
Life on Mars? (1973)
Четвъртият видеоклип на Bowie е моноспектакъл и нарцистичен портрет на силно гримираното лице и андрогинно тяло на (вероятно) най-запомнящото се негово превъплъщение. Кожата в част от кадрите е толкова изпържена и сливаща се с белия фон, че няма как да не запомним най-вече силуета на забележителната му коса, светлосивия костюм и доминиращия поглед на Bowie. Режисьор? Mick Rock, титулярът в Hunky Dory.
Be My Wife (1977)
Още един егоцентричен и много семпъл видеоклип, в който Bowie влиза в ролята на обикновен, но налудничаво изглеждащ тип с китара – късата коса, плътното червило и розовият панталон тип чарлстон обясняват доста неща.
Heroes (1977)
Извънземният David Bowie с леко килната глава, разкопчано кожено яке, голи гърди и ръце далеч от тялото пристига на земята в мъгла и рязка контра от светлина в гърба, за да остави една от най-елегантните асоциации с пришелец в съвременната поп култура. Близките кадри върху острите черти на лицето на Bowie създават интимен и крайно странен портрет на героя от Heroes. I will be king! And you! You will be queen! Така и трябва да бъде.
DJ (1979)
Едно от по-слабо познатите парчета на Bowie, в чийто клип англичанинът всява смут в кабината на неизвестна радио станция, бъзика се с щорите на прозорците, целува се с непознати по улицата и експлоатира привлекателния имидж на завързания с колан тренчкот и розовия гащеризон с противогаз.
Ashes To Ashes (1980)
Bowie влиза в 80-те години с костюма на клоуна Pierrot и един от най-скъпите видеоклипове по онова време, който изглежда радикално различно от предишните му опити заради многото цветни филтри и експериментален монтаж. Преди да започнете да критикувате морално остарелите визуални аспекти, си спомнете, че става въпрос за изключително напредничав клип от 1980 (осемдесета) година, точно четири преди старта на MTV. Какво научаваме от клипа? Major Tom се е превърнал в наркоман, марсианският пейзаж пък е идеален за маршируване пред булдозер.
Fashion (1980)
Портрет на нюйоркското артистично общество от началото на 80-те, което познаваме от документалните филми на Glenn O’Brien за Basquiat и предаването му TV Party. Жестоката комбинация от диско и ню уейв не трогва публиката в клипа, но лошо няма – именно тук се запознаваме с конвулсиите на танцьорите на Bowie, които ще се развият до стряскащи размери 35 години по-късно в Blackstar.
Let’s Dance (1983)
Един от малкото клипове на Bowie, които изискват поне 20-тина гледания, за да се ориентираме в цялото многообразие от засегнати теми. Първият голям MTV хит на изпълнителя, в който метафората в текста (и самото видео) от Пепеляшка и Магьосникът от Оз отстъпва място в екранизацията на проблемите на коренното население на Австралия.
China Girl (1983)
Iggy Pop да ни прощава, но се придържаме към версията на Bowie не само заради величествената мелодия и плътния му глас, но и заради приличната критика към ориентализма.
Blue Jean (1984)
Технически погледнато видеоклипът към Blue Jean е само малка част от 21-минутен късометражен филм на Julien Temple, в който Bowie играе ролите на обикновено момче с плахи опити да впечатли своята мацка чрез познанството си с екзотична рок звезда и тази на самата рок звезда, разбира се.
Dancing in the Street (1985)
Почти комедиен клип от дуета на две крайни противоположности, заснет спонтанно веднага след записите на песента като част от благотворителната кампания на Live Aid. Неловката химия помежду им е повече от очарователна.
Underground (1986)
Видеото към саундтрака на Лабиринт е вдъхновено в еднакви порции от чудния свят на Jim Henson и собствения живот на Bowie по онова време.
Absolute Beginners (1986)
Julian Temple снима видеото към поредния сингъл на Bowie в стилистиката на едноименния си филм от същата година, вдъхновен от живота в Лондон през 50-те и една стара английска реклама на цигарите Strand.
Jump They Say (1993)
Визуалното съвършенство на Mark Romanek в реализирането на идеите на Bowie за Jump They Say e повече от шедьовър. Утопичната реалност във видеото е вдъхновена от филми като Алфавил, Процесът и Портокал с часовников механизъм и третира чувствата на бледия херцог след самоубийството на доведения му шизофреничен брат в психиатрична клиника осем години по-рано.
The Heart’s Filthy Lesson (1995)
Samuel Bayer, режисьорът на Smells Like Teen Spirit, разведрява настроението с монтаж от артистични ритуални осакатявания и окървавени предмети на изкуството. Атмосферата вероятно е повлияла и върху Mark Romanek при работата му върху видеото към Closer на Nine Inch Nails.
Dead Man Walking (1997)
Floria Sigismondi експериментира с цветовете и монтажа в едно от най-недооценените парчета на Bowie през 90-те.
I’m Afraid of Americans (1997)
Зловещият фронтмен на Nine Inch Nails, Trent Reznor, преследва ужасения Bowie по улиците на Ню Йорк в агресивния римейк на Шофьор на такси.
Thursday’s Child (1999)
Видеото, в което Bowie коментира изгубената младост и напредването на годините още преди почти две десетилетия. Меланхоличното видео подхожда перфектно на още една от недостатъчно оценените песни на изпълнителя.
The Stars (Are Out Tonight) (2013)
Да е жива и здрава Floria Sigismondi, че се е сетила да събере Bowie и Tilda Swinton в ролята на средностатистическо семейство във видеото към The Stars (Are Out Tonight), вторият сингъл от The Next Day (2013).
