Михаела Бориславова прекарва първите месеци от последните две години в Маями, за да работи. Скитането по кастинги и достатъчното свободно време я провокират да си вземе лентов фотоапарат и да снима знойните улици на града преди залез слънце, докато издебва моменти в гръб и се опитва да намери онези мрачни детайли, които да я провокират да остане повече. Публикуваме фотографския дневник девойката от последното й престой в Маями в началото на 2015 направо от филмовите негативи без никаква намеса.
Маями се случи внезапно и двата пъти, ако можем да наречем нещо, случило се повторно, случайност. Градът ти дава много, ако търсиш неговия характер във високите стъклени сгради, цветните кубински къщи и необятния океан. Градът е красив и космополитен, но уви, така и не успях да го почувствам като мой. Снимах хората, колите, покривите на къщите – всичко, което успя да ме накара да се огледам на място, което не може да ме накара да остана. И все пак дългото заседяване на пясъка или в някой бар на Оушън Драйв или безцелното скитане по улиците на бетонната джунгла в долната част на града могат да ти помогнат да откриеш нещо, към което след време ще изпитваш носталгия. Стига само да умееш да се оглеждаш навсякъде около себе си. – МБ
Портфолиото на Михаела Бориславова е тук.
