Мартин Михайлов е момчето, което трябва да почерпите с няколко малки уискита ако харесвате клубните концерти на български алтернативни групи или сте се забавлявали в Строежа. Той е един от хората, които развиват последователно и с много енергия независимата сцена в София. Попада в Строежа малко след откриването му през 97-ма заради музиката и средата. Допада му достатъчно за да започне работа като барман в края на 2001-ва, а след това паралелно и като диджей. Вече девет години е управител, а от пет се занимава и с организиране на концерти под шапката на клуба.
Какво се случва с българската алтернативна сцена? Продължава да зависи от много фактори – ситуация, от която години наред вече няма измъкване. Тази алтернативна сцена е абсолютното огледало на ежедневието и нелеката ситуация, с която свикнахме. Иска ни се да се случват някакви готини неща, радваме се на епизодични успехи, но реалността е друга. Не-готините неща са ни обградили здраво. Затова качествените изпълнители отново и строго избирателно се затварят в по-малки помещения и общества, където всичко е прекрасно.
За отбелязване обаче е появата на все повече алтернативни клубове, особено в София, както и не по-малко важно – на адекватни и амбициозни мениджъри. Усеща се някакво пренареждане – вярно, резултатът от което е и пренасищане, но и увеличаване на аудиторията. Успехът зависи от съотношението между двете.
Какво трябва да се случи, за да имаме големи фестивали у нас? Безсмислено е да разсъждавам надълго върху това, че реализирането на голям, успешен, истински фестивал е в пряка зависимост със стандарта на живот, но няма как да не го отбележа. Но ще кажа нещо по-остро, пък дано някой се засегне. Все още нямаме нужния потенциал за такива събития. У нас трябва да се отгледа адекватна публика в стабилно количествено отношение, що се отнася до нужния за виреенето на големи фестивали мащаб – 50 до 100 хиляди, а и повече активни меломани. Това може да се случи чрез поредица от стойностни и добре организирани събития, които акумулират максимално емоции и добри впечатления, за да желаят феновете това да им се случва отново и отново. Elevation щеше да бъде една добра реклама за Spirit Of Burgas, и обратното, но много хора определят двата фестивала като конкурентни. За съжаление, в България все още редуваме успешни събития с откровени провали. Да, има няколко хиляди души, които, доколкото силите и възможностите им позволяват, с присъствието и отношението си спасяват сцената. Но тежката истина е, че като цяло българската публика е неопитна, бедна, но претенциозна, което прави този бизнес много несигурен и труден за прогнозиране и планиране. Надявам се всичко това да се промени с времето, поне ентусиазмът у промоутърите е премного все още.
Дано повече хора посетят поне един фестивал в чужбина. Това би обогатило нагласата и мисленето не само в музикален аспект. Дори от съседна Сърбия има какво да научим, Exit е напълно достъпен за българския фен. Чест посетител съм на Nova Rock в Австрия и Exit, Нови Сад, миналата година за пръв път бях на Sziget в Унгария. Превръщат се в любими места за мен, имат страхотна атмосфера. Харесвам много и Spirit Of Burgas, иска ми се повече българи да го възприемат като тридневен фестивал, а не само като локация за самостоятелни концерти на Faith No More, Prodigy или Moby.
Кой е най-големият ти страх когато каниш банда? Може би пътуването и пристигането на групата. Всичко останало е по максимално точен план, така че не е притеснително.
Яки случки покрай концертите досега? Няма много за разказване, което е добре, защото интересните случки обикновено са свързани с непредвидени ситуации. Интересно ми бе да наблюдавам взаимоотношенията между Everlast и Danny Boy след реюниъна, но не бих си позволил да разказвам подробности.
Public Enemy, поради колеблива комуникация, одобриха дизайна на плаката за концерта си у нас едва седмица преди него, което е скандално. Бяхме полудели. На всичко отгоре поискаха да нанесем корекции, аз им обещах и след час им върнах абсолютно същия плакат, без да сме пипнали нищо. Те отговориха, че така е далеч по-добре. Нямам скрупули за това, тъй като дизайнът бе перфектен. И това се доказа, когато групата пристигна и всеки един от членовете й си поиска копие за спомен, освен това пожелаха да им изпратим оригиналния файл за да си го ползват и за в бъдеще.
Иначе се сещам за случки на афтърите в Строежа. Guano Apes са много парти хора и при второто си гостуване вече бяха твърдо решени отново да доизкарат вечерта при нас. При един от концертите на Placebo, след дълго изпращане и преброяване на екипа, си забравиха един от музикантите в Строежа, а на него това му дойде перфектно, тъй като въобще не му се тръгваше – едва го убедихме. Веднъж при неофициален афтър за малко да не пуснем вокала на Amorphis в клуба, тъй като не носеше лична карта. Най-силно бе при изненадващото пристигане на Fredro Starr от Onyx в клуба, през 2006-та още нямахме лайв система, но по негово желание изкарахме микрофони и пяха качени върху бара, а в клуба и на улицата пред него имаше изумена тълпа от 1000-1500 души.
Най-якият ми спомен е от няколкото часа, които прекарахме зад сцената на Manu Chao миналата година. Янко Бреков от The Pomorians успя да накара Manu и музикантите му да седнат при нас, изнуди ги по най-симпатичния начин да извадят акустичните си китари и джемиха сигурно повече от час пред 20-тина души. В YouTube има клип от телефон как Manu Chao свири Обичам на The Pomorians.
Групата-мечта, която искаш да поканиш? Нямам възможност за много от желаните имена, което доста ограничава списъка. Все пак успях да реализирам една от тях – House Of Pain. Бих желал и не е съвсем невъзможно някой ден да поканя Pearl Jam, A Perfect Circle, The Offspring, Skunk Anansie, Bloodhound Gang – въпрос на шанс, постоянство и кураж.
Имате огромна галерия от концертни снимки. мислиш ли за изложба или книга? Благодарен съм на екипа от фотографи, с който работим – Теодора Урдева, Веселина Боянова, Димитър Димитров, Елена Топлийска и Дани Свиленова. Но на първо място за Строежа снима, смея да твърдя, най-добрият концертен фотограф у нас Ивайло Иванов – IVU. Често е попадал сред малка група от акредитирани фотографи на фестивали като Nova Rock (Австрия), Exit (Сърбия), Taksirat (Македония), Rock Your Mind (Румъния), в резултат на което нашият архив съдържа ексклузивни материали на високо европейско ниво. Имаме автентични кадри на групи, които все още не са гостували в България – Rage Against The Machine, Green Day, Sex Pistols, Pearl Jam, Jamiroquai, The Verve, Iggy Pop, Roger Waters, Incubus, Beastie Boys, Lauryn Hill, Lily Allen, Arctic Monkeys, NERD, Disturbed, Stone Sour, Portishead. Коментирали сме варианта за изложба и този проект виси във въздуха, но идеята за книга с фотографии е интересна и много ми се иска да излезе нещо подобно, свързано с 15-годишнината на Строежа този март.
Ако трябва да направиш супер група с БГ музиканти за трибют концерт, кой е вътре? Не мога да се справя с тази задача – има много музиканти, които заслужават да запишат името си в подобна супер група. Но за китарист безспорно бих определил Ангел Дюлгеров, който участва в серия от качествени трибюти на култови групи – RHCP, Metallica, Nirvana, Erykah Badu, The Doors, Incubus. Мога да спомена също музикантите от Casual Threesome и Jeremy?, които участват в серия от рокенрол и бритпоп вечери и са чести гости на Seattle Night. Освен това са в основата на трибютите на The Doors, Incubus и Radiohead.
Как се справяш с махмурлука? Говорим за тежките крайности, предполагам. Възможно най-кратък сън – от два до четири часа; разходка – за предпочитане времето да е студено и дъждовно; Алка Зелцер; храна и напитки насила за спешен рефреш на съдържанието в тялото; много търпение.
Групите и филмите, които те вдъхновяват? Присъствието на концерти ми дава идеи. Доста често докато слушам някоя група на живо не спирам да мисля и често си представям интересни проекти. Харесвам особено Pearl Jam, A Perfect Circle, Incubus, Radiohead, Deftones и Underworld. По отношение на филмите не съм претенциозен, обичам да ходя на кино без да съм планирал какво ще гледам. На прима виста ми идват стандартни култови примери – Криминале, Четири стаи, Истински романс, Форест Гъмп, Невероятната съдба на Амели Пулен, Две димящи дула, Седем, Адвокат на дявола, Клетвата, Шесто чувство, Хълмът на боровинките. От по-новите ми допадна Генезис.
Най-големият ти успех до момента? Аз съм любител на по-малките, клубни концерти и за успеха на едно събитие мащабът не е от значение. В този смисъл става въпрос за стотици мероприятия и десетки турнета в цялата страна, много от които запомнящи се и достигнали потенциалния си максимум. Трябва да спомена историческия концерт на House Of Pain в София, който направихме съвместно със Spirit Of Burgas; гостуванията на Soulfly, Senser, Cherry Poppin’ Daddies, Dubioza Kolektiv, Jaya The Cat; реюниъните на Пиромания, Анимационерите, Джанго Зе; случващото се в Строежа, литературно-музикалния фестивал Sunday Art Report. Сред топ събитията е концерта на Уикеда през август 2011-та, когато български музиканти събраха близо 2500 души на самостоятелен лайв в Pork Pie. Aко трябва да бъда по-категоричен, най-голям успех ми е концерта с участието на Тодор Колев в Строежа!
Най-добрите моменти от лайфовете в Строежа според Мартин Михайлов
Тодор Колев – Фалшив Герой (24 ноември 2011)
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=PmbsTQOuVj8 [/youtube]Исторически шанс да видим на живо, по най-ценния начин – близо сред нас, един от най-великите артисти на България. Никога не съм виждал по-силно очакване и толкова енергия и еуфория в публиката. Организацията на събитието отне повече от два месеца, но за сметка на това концертът с участието на Тодор Колев все още е актуална тема за разговор.
Стенли – Жулиета (2 декември 2010)
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Yd0LZPiCgHM [/youtube]Първият концерт на Стенли в София след близо петгодишно отсъствие. Поредното успешно завръщане и разпродаден концерт на култов изпълнител в Строежа!
Нокаут & DRS – Beat Junkies (20 октомври 2011)
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=iEMdmWty2yg[/youtube]Истински ЪНДЪРГРАУНД. Дали на телевизионните рапъри някога ще им се случи нещо подобно? Умишлено съм избрал автентичен видео запис, направен с телефон.
The Pomorians & Сиси Сърмата – Обичам (2009)
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=P1QruBfcCXg[/youtube]The Pomorians са явление в концертния живот на България през последните три години. Една от причините е това тяхно първо гостуване в София, месец след което групата, дотогава базирана в Холандия и с концерти предимно там, в Белгия и Франция, взе решение окончателно да се премести и установи в България.
Morphine Tribute – You Look Like Rain
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=JjANU3w-_9E&feature=related[/youtube]Четиримата музиканти, които тепърва ще стават все по-популярни и които са избрали да посветят времето и усилията си на любима група, се превръщат в обединяващ фактор за мнозина. Специалните банди като Morhine събират почитателите на стойностната музика дори години след смъртта на фронтмена си, във вторник, на неподозирано място – в клуб в края на София. Трибютът на Morphine до момента е правен само в Строежа, двете издания предизвикаха сериозен интерес.
