
Владимир Каралеев е български дизайнер, избрал да се развива и да работи в Германия преди десет години. Хванахме го да се разхожда като последния загубен член на ню уейв групата Нова Генерация, чието име добре описва кариерата му досега. Владимир развива етикета си бавно и последователно, често е споменаван като едно от важните имена в съвременната немска мода. Роден е в София, но обича Берлин и се надява никога да не се наложи да го напусне.
Разкажи за най-хубавите моменти в детството си? Сещам се за един. Гоненицата около паметника в Докторската градина на улица Шипка, където прекарах цялото си детство.
Как усещаш правенето на мъжката мода? Много по-сложно е от женската, съвсем друг свят, отношение към форма и пропорция, изработко. Всичко.
Какво те вдъхновява в момента? Всеки ден е нещо различно: понякога карането на колело и преминаването покрай най-страхотната сграда на света, Neue Nationalgalerie на Mies van der Rohe, друг път нещо, което съм прочел преди да заспя. Понякога нешо безумно тъпо като това да слушам случайни парчета от mp3 листата ми, която прескача от Unplugged концерта на Mariah Carey през 92-а, до Soulja Boy, Salem и East 17.
Разкажи как ти влияе Берлин? Като връзка с някой човек: обичаш го, мразиш го, разделяш се с него, за да се съберете отново…
Търсиш ли аналогия на нещата, които правиш, когато търсиш дрехи за себе си? Не. Работата ми е коренно различна от това, което нося. Предпочитам да ги разграничавам и да не се идентифицирам със собствените си неща.
Какви дрехи държиш в гардероба? За какво си даваш парите? Купувам предимно секънд хенд неща на Сomme Des Garcons, Yamamoto. Това което ми пасва най-добре като усещане, а оттам и в гардероба, е Acne. Имам няколко чанти на Raf Simons. Ако говорим за обувки, непрекъснато нося едни модел на Sperry –най-удобните мокасини на света. На второ място са почти разпадналите се Vans Era. Преди колекционирах обувки и маратонки, но миналата година реших да се разделя с това занимание, като продадох или изхвърлих 2/3 от чифтовете. Запазих само тези, които наистина нося. Това, което харесвам в определени марки е, че с времето нe губят стойност и винаги можеш да ги препродадепш на нелоша цена. Като например едни обувки на Rick Owens, които почти никога не нося, но знам, че ако закъсам с парите, мога да ги продам веднага и да си платя целия наем. Добра инвестиция.
Къде искаш да бъде след десет години? Отново в Берлин, но в огромно студио с екип от минимум десет души.
Портрет на Владимир Каралеев от Васил Германов / Thinktanklab