Два погледа, един Exit

Точно седмица след края на десетото издание на Exit представяме две гледни точки към тазгодишния фестивал и най-добрите концерти и сетове, които успяхме да видим.

Светослав Петров: Toва е третото ми последователно ходене до Нови Сад, възнамерявам да се върна пак. Причините не са малко. Exit e най-мащабният комерсиален фестивал в източна Европа, където можеш да гледаш много добра селекция вълнуващи групи, които следиш отдавна, и наистина модерни имена, които тепърва започват. Жесток кеф. Пренебрежимо близо е до България (6 часа път с автомобил), излиза почти без пари (50 лева на човек за отиване и връщане с още трима в колата, евтини квартири в близост до крепостта, стотина лева за билет за четирите дни и нормална сума за бира и храна), а и сръбкините никак не са лоши.

Петър Грудов: Вторият ми Exit беше една идея по-слаб музикално, но с доста по-голяма и приятна компания. Готино е, че тази година повече приятели се вдигнаха от София. Крепостта Петроварадин, където се провеждa, е много яко място за фестивал и тази година имаше нови кътчета и варианти за забавление. За пръв път успях да стигна и до „културната” част на фестивала с изложби, лятно кино и кафенета. Като изключим непоносимата жега, голямата тарапана и фактът, че нивото на обслужване е като по нашето море,  изживяването е много приятно. Сърбите, колкото и да не им се работи, казват, че биха се кефели да има Exit всеки месец.

Светослав: Третия път вече почваш да обръщаш внимание на недостатъците на фестивала. Мащабът е единот тях – има повече от 15 сцени, разпръснати из цялата крепост, придвижването е бавно и неудобно (непрекъсната смяна на наклона, изкачване, спускане, различни настилки като павета, пръст, трева, сипеи, дърво, стълби, мостове, асфалт и какво ли още не). Трябва да сте доста подреден и търпелив, за да се придвижвате без проблеми и да не изпуснете доста неща. Фестивалът се разраства все повече, което означава много туристи, още по-голяма публика, изключителна блъсканица на най-посетените концерти, двуметров облак от прах на главната и на електронната сцена, спорадична топла бира и кофти вино, по-малко разнообразна храна от миналите години. Иначе е супер. Независимо дали отивате само заради музиката или за фестивалното преживяване и запознанство с нови хора, няма да останете разочаровани. Exit е най-хубавото нещо, което се е случвало на фестивалната сцена в тази част на Европа.

Петър: След миналогодишното тичане по сцените, този път го карах по-спокойно и гледах по 2-3 неща, но задължително от начало до край на вечер. Някои от по-важните концерти се засичаха и ме е яд, че изпуснах Digitalism (по едно и също време с Grinderman) и Beirut (на гърба на кофти сет на Tiga). Като цяло тази година фестивалът беше по-слаб откъм електронна музика и нови имена. Макар повечето големи имена да лежаха на стари лаври, почти всички бяха в много добра форма и си струваше да се видят.

Ден 1.

ARCADE FIRE. Основна сцена. 22:00 – 23:30

Петър: Arcade Fire са една от най-добрите групи на инди сцената в момента. Имат енергия и дълбочина, но са ужасно приятни и само да ги слушаш и гледаш без да задълбаваш. На сцената са цяла  тумба, малко напомнят цирков род – изглеждат съвсем в свои води пред голяма публика, сменят се на различни инструменти през парче, винаги има железен синхрон и лекота в изпълнението им. Усеща се, че обичат да свирят и правят страхотен лайв. В изпълненията има добър баланс между новия The Suburbs и предшественика му Funeral. За всяко парче има видео прожекция или филтър, през който минава заснетото. Това, което се излъчва на екраните изглежда толкова добре, че може спокойно да бъде издадено официално на видео ностиел без никаква допълнителна обработка.

PULP. Основна Сцена. 00:30 – 02:00

Светослав: Pulp са една от малкото групи, които не бяха обвинени в повторно събиране за пари от британската музикална преса. Личи си защо – сцената им е подредена като за видеоклип, сетлистът им е брилянтно подреден, така че да съдържа най-известните парчета и любимите на групата, а Jarvis Cocker е изключително харизматичен певец с особено чувство за хумор, който владее положението от първата песен (леко иронично Do You Remember The First Time?, въпреки че Pulp не са свирили в Сърбия преди), до последния множествен оргазъм с Common People. Съвършен сет на една от най-важните английски групи.

TIGA. Dance Arena. 02:00 – 03:30
Светослав: Отегчаващ сет за тежки наркотици.

Ден 2.

EDITORS. Основна Сцена. 22:15 – 23:30
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=o8-XJip14WA[/youtube]

Светослав: Малко неочаквано Editors ще свирят точно преди M.I.A. и част от публиката не знае какво точно прави. Английската рокендрол група обаче впечатлява със страхотен стадионен рок (същия като в албумите, но изпят с много желание и раздаване по сцената), тотален синхрон между отделните музиканти и шоу, което би накарало The Killers да се засрамят сериозно.

M.I.A. Основна сцена. 00:00 – 01:30

Петър: M.I.A. открива участието си с шарена и евтина 3-Д анимация на източни божества, участващи в неясни любовни сюжети. Следва взривяващ, енергичен сет, който не ти оставя време и за една цигара. Музиката е адаптирана за голяма публика – песните, предимно от първия и втория албум, са миксирани и преливат една в друга, бийтовете са по-здрави, ефектите са по-шумни, рефрените по-еуфорични, вокалите размазани изпод дебело ехо. Цялото изпълнение е много първично, неполирано и сурово на фона на пулсиращи бликове и пъстри светлини. Няма особено уважение към клишетата: M.I.A. изкарва участието без излишни приказки с публиката, не е осветена от прожектор нито веднъж (добре, че случайно я хванахме да опитва да напусне комплекса в един минибус, от който излезе да каже „хай” на бързо събиращата се тълпа фенове), анимациите и прожекциите бяха яко ретро, игнорира сингли като XXXO и Jimmy. За сметка на това не се спря на сцената. Изкара първите 50-ина минути без никаква почивка, няколко пъти скача в публиката и най-вече създаде някаква мистерия около себе си, както правят най-големите имена като Grace Jones например. Съвсем в стила на Jones M.I.A. накара концерта си да изглежда като най-голямото събитие на фестивала – всички се опитваха да я „видят”, яд ги беше, че не бяха най-отпред на сцената, откъдето качиха няколко дузини фенове да танцуват с нея, наблюдаваха как десетки фотографи от двете страни на сцената я снимат един през друг, след като бяха пуснати да правят калабалък около нея. Евтини трикове, които работят. Най-добрият концерт тази година за мен, безспорно.

UNDERWORLD. Dance Arena. 00:45 – 2:00
Светослав: Група, при която всичко си е както преди 20 години и все пак си заслужава да гледаш, но не и в опасно претъпкания ров на електронната сцена.

CARL CRAIG. Dance Arena. 02:30 – 04:30
Светослав: Интелигентен сет на Carl Craig.
Петър: Разочароващо равен сет от едно от любимите ми имена.

Ден 3.

SANTIGOLD. Основна сцена. 22:00 – 23:30
Петър: Концертът на Santigold беше разочароващ. Не се беше постарала особено, „пя“ (доста съмнително) парчетата си едно към едно с албумните версии, сценичното представяне изглеждаше старомодно и импровизирано без много ентусиазъм. Самата тя май се чувстваше леко некомфортно и определено беше грешка да е на най-голямата сцена на фестивала.

Светослав: М.I.A. за бедни. Не става за основна сцена.

JAMIROQUAI. Основна сцена. 00:00 – 01:30
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=8sEWDkV6MGg[/youtube]

Светослав: Претъпкан неизненадващ сет на Jamiroquai.
Петър: Казват, че това е бил най-посещаваният концерт в рамките на Exit от този на Prodigy през 2003 с публика от 25 хиляди души. Jay Kay е железен на сцената, звучи и се движи идеално върху леко пипнати версии на някои от най-големите хитове на бандата. Извън неговата личност няма нищо интересно или завладяващо в концерта. Дори шапката е една. Радват ни Little L, Cosmic Girl, Love Foolosophy, но пък няма You Give Me Something. За щастие пропуска Virtual Insanity, за съжаление не ни спестява Alright.

ANORAAK. Elektrana. 02:00 – 03:00
GRUM (dj set). Elektrana. 03:00 – 04:30

Петър: Сцената Elektrana беше на ново място тази година на най-високата точка в крепостта – стигаше се по-трудно, но си струваше. Очаквах повече синтове и по-малко китари от Anoraak, но пък  Grum направи най-добрия диджей сет тази година. Ужасно енергична и стегната селекция, която разтанцува хората, почти както успяха да го направят The Twelves миналата година. Кулминацията беше неговата Heartbeats, но имаше още Felix Da Housecat, Miss Kittin, Retro/Grade и т.н.
Светослав: Много танци под звездите с Аnoraak и Grum.

GROOVE ARMADA. Dance Arena. 03:00 – 04:00
Светослав: Неочаквано тежък и безинтересен диджей сет на Groove Armada, замаскиран под името Red Light Decks & FX.

Ден 4.

PORTISHEAD. Основна сцена. 22:30 – 00:00

Петър: Portishead имат слава на трудна, силно самокритична група, която все по-рядко издава музика или прави турнета. В Нови Сад са в перфектна форма и изнасят много ярък, тежък и емоционален концерт. В окото на бурята неизменно е великолепната Beth Gibbons, леко превита, лицето й почти перманентно огънато от болка, както винаги съм си го представял. Гласът й е съвършено запазен и под пълния й контрол, чертите й са подчертано измъчени и според песента сменят нюанси на клаустрофобична самокритика, неизживяна романтика, безнадеждност или ехидно презрение. Скромно, почти с недоверие благодари за шумните аплодисменти след всяко парче. Последният албум една идея преобладава в сравнение с предишните два, но свирят всички важни парчета (без All Mine). Правят акустична версия на Wandering Stars, разтърсват цялата крепост с Cowboys, Gibbons побива тръпки с високите си в Threads, публиката пее Sour Times, Roads, Glory Box. Незабравимо изживяване.

GRINDERMAN. Основна Сцена. 00:30 – 02:00

Светослав: След три дни невероятна жега посред нощ и още повече музика трябва да се случи нещо доста сериозно, за да забравиш за умората и часовете музика, която си погълнал. Концертът на Grinderman е най-добрият лайв, на който съм бил през последните няколко години – един от малкото моменти, в които съжалявам, че не мога да свиря на електрическа китара. Nick Cave разрушава основната сцена с деветдесет минутен стегнат сет от двата албума на групата (безмилостен стоунър рок, мизантропски текстове и тонове първична емоция и крясъци), често рита и блъска мулти инструменталиста Warren Ellis, изправя се върху оградата пред публиката на всеки три парчета (без да дразни) и те кара да забравиш напълно, че е имал кариера и преди Grinderman. Cave е артист, който трябва да бъде гледан на живо. Задължителна група, след която дори и Laibach не могат да те трогнат.

PAUL KALKBRENNER. Dance Arena. 03:00 – 04:30

Петър: Kalkbrenner пуска интересни неща с характерните за него бийтове, но малко смущават осезаемите паузи между парчетата. Докато на втората сутрин се чудиш как ще изкараш още три вечери, последната нощ имаш чувството, че всичко е минало за ден. Тръгвам под звуците на Sky & Sand към 4 и нещо, точно с изгрева на слънцето, а навсякъде наоколо вече буквално прелива от боклуци. Приятен край на фестивалната програма за тази година.

Exit 2011 беше от 7 до 11 юли в Петроварадинската крепост, Нови Сад, Сърбия.