Самурайският 13 убийци (13 Assassins) излезе в края на 2010 и е един от последните филми на японеца Takashi Miike, известен наравно с висока продуктивност и с добре онагледена бруталност във филмите си. Двучасовата историческа сага всъщност е римейк на класически японски филм от жанра от 1963. Твърди се, че разказът за група самураи, наети да убият недосегаемия брат садист на шогуна, има корени и в историята на Япония. Miike признава, че е силно повлиян от Akira Kurosawa и с 13 убийци иска да направи филм в най-добрите традиции на чанбарата (т.нар. самурайски филми).
Подобаващо сериозен и амбициозен за целта, във филма лиспват любовни истории или опити за пренасяне на съвременни сантименти върху героите от друго време, макар да има няколко излишни шеги. Условно разделен на две части, уводът динамично проследява прегрешенията на лорд Naritsugu, решението за отстраняването му и набирането на хората, които да свършат работата. Макар да не остава много време за развиването на повечето образи, именно тук са най-силните кадри от филма. От откриващото сепуку, през сцените, свидетелстващи за жестокостта на шогунския брат, филмът остава ярко кръвава диря. Втората половина е изцяло посветена на битката между тринадесетимата и многобройната стража на Naritsugu в преобразено на боен лабиринт японско село. Баталните сцени продължават впечатляващия почти пълен час.
Отвъд (супер) геройското меле и интересния образ на Naritsugu, в сърцевината на 13 убийци стои сблъсъкът между дълга и справедливостта, персонифициран от лидера на политическите убийци Shinzaemon и дългогодишния му конкурент Hanbei, сега главен самурай на лошия. Именно чувствителността на Shinzaemon към заобикалящия го контекст, която му позволява да остави сляпата самурайска лоялност на втори план, му помага да се наложи във финалната схватка – побеждава своя стар противник в калта, а не в доджото.
Препоръчваме ти 13 убийци и чакаме Hara-Kiri: Death of a Samurai, новия филм на Miike, който беше представен миналата седмица в Кан.
