Има особено удоволствие в начина, по който Soshi Otsuki оправдава бавно и методично постоянно завишаващите се очаквания към своята мъжка мода. 35-годишният японски дизайнер от Чиба създава едноименната марка Soshiotsuki през 2015 малко след дипломирането си от Bunka и Coconogacco. Година по-късно вече е в късия списък за престижната награда за млади дизайнери на LVMH, а близо десетилетие по-късно вече я е спечелил с последната си изява.
За тези десет години, Otsuki е успял да рафинира максимално естетиката си с прекрояване на японска класика, 80-те и 90-те години на финансово благополучие и костюми от местните традиционни сценични изкуства в изключително привлекателен гардероб за дендита, взели своето от американското жиголо на Giorgio Armani и мъжествения стоицизъм от ерата на император Hirohito.
Триумфът на последните LVMH награди е последван от договор за разпространение с влиятелния моден инкубатор Tomorrow и колаборация със Zara, които само потвърждават неговия изумителен талант и потенциал да се превърне в следващото голямо име в мъжката мода. И вместо да направи някоя и друга грешна стъпка, Otsuki използва своето участие като специален гост на последното Pitti Uomo, за да демонстрира още веднъж софистицирания си поглед към японския костюмен стил, 80-тарска носталгия и модерен мъжки стил във вероятно най-силната си колекция до момента.
Флуидните форми и красиво драпирани силуети в колекцията на Soshiotsuko за Есен/зима 2026 доминират в привлекателен гардероб, белязан от красиви конструкции на реверите и яките и неочаквани материи като кадифе и лицева кожа. Освен на безкрайно елегантен, но и доволно практичен дизайн, последната колекция на Otsuki залага и на дискретни занаятчийски колаборации с Proleta Re Art и Asics, за да наложи уверено идеята за изследване на по-широката си културна идентичност.
Същинският европейски дебют на Soshi (с ревю във Флоренция, както си трябва), не просто не разочарова, а го абонира още по-силно за постоянни сравнения (вероятно и слухове) с личния му герой и идол Giorgio Armani и потвърждава неговия силен усет за окъпана в носталгичност, но гледаща винаги напред модерност.
Примерите са десетки: от сивите костюми с едно или двуредно закопчаване, състоящи се от удължени сака и блейзъри и панталони с много баси до бежовите и кафявите разнообразни кройки с квадратни рамене за по-широк силует, та чак до кожените бомбъри със стеснена талия, модата на Soshiotsuki e съвременна трактовка на бизнес гардероба от 80-те в пропорции, които биха се сторили комични на всеки дилетант.
Силата на Soshi обаче се крие в отличното боравене с чувствителност и нежност: копринени шалове вместо ръкавици, цигарета вместо масивни пръстени и смокинги с големи завъртяни ревери. Там, където японската традиция в шиенето на костюми изисква болезнена прецизност с риск за прекалена формалност (и скука), Otsuki предлага меланж с флуидната лекота на италианската спрецатура. Две в едно, а всъщност – цяло чудо.
Soshiotsuki e онлайн тук.
