Очаквано, мащабното европейско турне на Омикрон редуцира броя физически ревюта и качва този на дигиталните презентации и интересни филмчета. Въпреки липсата на имена като Giorgio Armani, Gucci и MSGM и трудното пътуване (по-малко вечери, коктейли, гости и улични снимки на добре облечени мъже и жени), по-скромният физически календар на мъжките модни седмици в Милано (15-17 януари) и Париж (18-23 януари) оставя достатъчно свободно и спокойно място за фокус и към последвалата ги висша мода (специално внимание за Alaïa, Schiaparelli и Valentino), но най-вече към водещите марки и любопитните млади имена, които следим.
С други думи, не е като да няма какво да се види, дори напротив. JW Anderson реагира на кризата с дигитална концепция в Милано, заедно с титуляри като Zegna, Prada, Fendi и Etro. Париж събира голяма част от новото поколение таланти като Lukhanyo Mdingi и KidSuper (модната награда на LVMH), Bianca Saunders (наградата ANDAM за 2021) и независими марки като Airei, Georges Wendell, Youths in Balaclava и Liberal Youth Ministry, наред с големите като Dior Men, Rick Owens, Loewe, Kenzo (дебют на новия артистичен директор Nigo), Ami (с Laetitia Casta сред моделите) и Louis Vuitton (лебедовата песен на Virgil с оригинална музика от Tyler, The Creator).
Артистичният директор Alessandro Sartori качва все по-интересната и младееща Zegna в планината, за да демонстрира още веднъж своя проникновен таланта да обновява и надгражда класически кройки по модерен, доволно луксозен, но и някакси номадски начин – широки хибридни силуети за сака и панталони, връхни якета с огромни джобове върху гърдите, едри плетки с разнообразни текстури и престъпно добри палта с балонеста конструкция, всичко това в черно, бяло и оранжево.
Най-коментираната колекция от Милано е посветена на работническия дрескод или поне на идеята за такъв. Raf Simmons и Miuccia Prada продължават да напасват своите емблематични кодове в Body of Work – колекция, представена не само от модели, но и от знаменити актьори като Kyle MacLachlan и Jeff Goldblum (като отпреди десетина години) във футуристичен декор ала 2001: Космическа одисея. Работническият дрескод на тази колоритна група водопроводчици, счетоводители и обикновени бачкатори обаче се различава от стандартния такъв с далеч по-рафинирани тренчкоти, блейзъри, гащеризони и фантастични кожени палта с широки рамене и втален кръст. Чистите и моментално разпознаваеми силуети на връхното облекло са разнообразени от цветни принтове.
Абстрахирайте се от типичните принтове на Fendi, за да обърнете повече внимание на комбинациите от кожени панталони с палта под коляното и хибридните връхни модели от пепит.
Etro удря лека спирачка на цветовата палитра за сметка на комбат панталони, плетени пуловери с вълци и ярки смокинг сака с панталони от плюш.
Задименото стълбище и симпатичен нощен клуб на JW Anderson е сцена на още една безобидна провокация с дължините (дълги блузони с принтове срещу къси панталонки), хибридни джинсови якета и блузи с поло яка под формата на рокли, комбинезони в сив металик и блузи над корема, които очевидно изискват жестоки плочки.
Samuel Ross публикува манифест за това как емоционалните произведения на изкуството улавят човещината във всеки от нас. Цялата ода за креативността може да бъде видяна под видеото за последната колекция на A-Cold-Wall* в YouTube – още едно изследване на антропологични и социо-политически реверберации чрез изкривяване на материали и силуети, отразяващи семантиката на съвременните мисли от 21 век. Звучи сложно на първо четене, но става кристално ясно като изгледате ревюто в бруталистки декор.
Френската Fédération de la Haute Couture et de la Mode публикува удобен плейлист с (почти) всички ревюта, презентации и филмчета за есен/зима 2022 от Париж (не пропускайте Тaakk, Kidill, Études, Casablanca и KidSuper). Иначе:
Последната колекция на Alexandre Mattiussi за Ami е завръщане към корените на парижката марка: комбинация от елементи в ежедневния, но добре пресметнат и често пъти фантастичен стил на хора, които френският дизайнер засича в метрото – момчета с кожени акета и вталени костюми, момичета с рокли по тялото и голи рамене, въобще един градски балет от възвишена реалност.
Последното сбогуване на Louis Vuitton с Virgil Abloh се случва сред декор, вдъхновен от неговото детство, Вълшебникът от Оз и богатото му сюрреалистично въображение. Колкото до посмъртната колекция: интерпретация на познати Vuitton кодове под формата на улично облекло с широки кройки, големи лога, дръзки принтове, свободно падащи костюми и аксесоари (като шапките със заешки уши и малките кожени чантички във форма за флакон от спрей), които ще бъдат разграбени за нула време от жадни колекционери и прекупвачи. Вместо тъжно, настроението е като изпращане на скъп приятел с акробати, танцьори и цял оркестър, свирещ създадената специално за ревюто музика на Tyler, The Creator.
Когато го заплашват със спиране на уличното осветление, авангардният (богат) човек си купува шапка (или каска?) с луминесцентни лампи от Rick Owens. Koлкото до самите дрехи: деконструкция на познати модели от предишни колекции, но и задължителните нови такива, защото Owens винаги има с какво да изненада и няма нужда да се надпреварва със стремежа към моментално задоволяване и непрекъснато преоткриване. Не за друго, а защото може да бъде самият себе си.
Nigo поема Kenzo със самочувствието на човек, направил много за стрийтуеър културата през последните няколко десетилетия, но и със скромността, която японският му произход изисква. Дотолкова, че да изгледа дебютната си колекция за парижката марка от първия ред в компанията на известни рап гости (като Pharrel, Kanye, Tyler, The Creator и Pusha T) и на мястото (Galerie Viviennе), където самият Kenzo Takada дебютира през 1970. Самите дрехи на Nigo обаче сякаш са в ярък контраст с популярността на неговите гости: направо нормални максималистки принтове върху японски деним и деконструирани костюми в комбинации от наслагван, принтиран или монохроматичен стайлинг. Един вид завръщане в миналото, за да намери път към светлото бъдеще с дизайнерска мода за градски живот.
Glenn Martens e едно от най-коментираните и интересни имена в съвременната мода покрай чудесата, които прави за Diesel и собствената си марка Y/Project. Неслучайно Jean Paul Gaultier го кани за втори гост в колаборациите висша мода след Chitose Abe, a Мartens го подгрява с приятни заемки от френския дизайнер и в своята мъжка колекция за есен/зима 2022 – тромплей телесни принтове и пенис панталони в комбинация с емблеми на самия белгиец като контрастните цветове и великолепния начин. по който интерпретира човешката анатомия в дрехи като макси рокли, скъсени топове и поли. Обърнете внимание на кожените шалове, които няма как да не са с някаква вътрешна метална конструкция, за да стоят толкова кривo. Забавна работа.
Дори когато работи за комерсиални гиганти като Loewe, J.W. Anderson предпочита да представя леки произведения на движимото изкуство, а не обикновени дрехи. Дяволът се крие в детайли като светещи лампички върху мрежести топове и комбинезони и вградени в якета и сака, асиметрични блузи с обръчи, деним с колан и гигантска метална катарама с надпис Hello (ако сме прочели правилно), плетени balaclava маски във формата на сърце, тишърти с принтирано крещящо лице върху опаката страна, така че да се вижда само като тениската е обърната върху главата, такива неща.
Сравнително новата и базирана в Берлин немска марка GmbH представя колекции от лятото на 2017 и продължава да печели последователи и клиенти с фантастични кройки и идеи. Дизайн дуото Serhat Isik и Benjamin Alexander Huseby се справя отлично с вкарването на лека женственост в иначе тотално мъжествена колекция от прихлупващи се и прегърни-ме блейзъри, дълги кожени палта и екстремно големи яки. Обновлението на класическия мъжки костюм върви по план и дяволски добре. Не само това, а и с по-смели предложения за сака с ботуши, с които няма да ви върнат от опашката на Berghain.
Освен с впечатляващ декор (реплика на парижкия Pont Alexandre III в реален размер и в шатра насред площад Concorde), Kim Jones почита 75-тата годишнина на модна къща Dior не с напоследък обичайните за мъжката колекция колаборация с артисти, а само със своя прочит на иконичните класики на самия Christian Dior като Bar саката, но в модерна (сива) интерпретация за по-млади мъже. Единствената колаборация в колекцията е с Birkenstock – чист бизнес и маркетинг, тъй като две от фирмите на LVMH (собственик на Dior) притежават немския произодител на обувки отскоро.
Bianca Saunders прави първото си самостоятелно ревю в Париж след досегашните групови изяви в Лондон с колекция, която напомня за ключовите елементи от нейната естетика и едновременно с това успява да ги преоткрие в експерименти с кройката, плоски и 3D повърхности и нови идеи за движение на дрехите върху тялото.
Две думи за базирания между Париж и Тел Авив израелски дизайнер Hed Mayner – екстремно широки кройки на фантастични сака с паднало рамо и дрехи, които се движат без значение от обемното наслагване; дълги анораци, феноменални тренчкоти и палта много под коляното (направо над петите), които се забелязват отдалеч.
Драматичната презентация на Songzio (с име, вдъхновено от Овидий) визира примитивната метаморфоза на личността в лунна нощ. Така нареченият мизантроп на южнокорейската марка има суров вид и поетична чувствителност, но пътува сред мрачния пейзаж под закрилата на синята луна. За щастие, дрехите нямат нищо общо с мизантропията.
Yohji Yamamoto: все същият, но все така добър, надграждащ и разпознаваем. Или както Vogue определя последната му мъжка колекция за есен/зима 2022: хем иновативна, хем успокояващо последователна, с леко пътуване във времето и препратки към Хитреца от Оливър Туист и други бунтари.
Paul Smith: единствените зелени дрехи и кожени работнически якета с двуредно закопчаване, които искате да носите.
Привлекателните дендита на Véronique Nichanian за Hermes обичат лукса и знаят как да го носят и постигат с величествени материи и кройки без много излишен шум.
Предишните видео обзори на мъжките колекции са ТУК.
