Какво е общото между петима професионалисти в своя занаят? Това, че винаги оставят отпечатък върху всичко, с което се захванат. Такъв е и Maker’s Mark – американският бърбън в разпознаваема бутилка с разтопен червен восък, роден от страстта на едно семейство да създаде перфектната напитка за споделяне с приятели и успял да се разрасне до голям и уважаван бизнес, без да загуби своя силен характер.
Петър Торньов обича да споменава необходимостта от устойчива архитектура и градоустройство извън познатите клишета и да напомня, че ресурсите на най-голямата ни сграда са ограничени. Името на потомствения български архитект и създател на Bureau XII стои за такива емблематични сгради като софийския Европарк на 4-ти километър, Metropolis Centеr в Букурещ (заедно със Стефан Петков) и резиденцията Чepeшoвa гpaдинa в Πaнчapeвo (номинация за престижната европейска награда за архитектура Mies van der Rohe за 2017 заедно с apx. Mилeнa Филчeвa).
Но вместо да се подвизава комфортно само в частния сектор, Торньов се опитва да остави своя отпечатък и да промени публичната среда с активизъм още покрай неучастието на България във Венецианското архитектурно биенале през 2006, а по-късно и като един от основателите на неформалната Група Град през 2012. Петър редактира българското издание на списанието за архитектура Abitare, курира и организира второто издание на Sofia Architecture Week (2009), преподава в Техническия университет във Виена (2001 и 2005) и въобще е една от приятно заетите личности, които променят средата около нас с разпознаваема естетика и устойчиви практики.
Защо се занимавате с това, което правите? Архитектурата има традиция в моето семейство, но мисля, че не това е причината да избера този път. По-скоро интересът към това да направиш нещо, което да работи и в същото време да допринесе за средата, в която живеем – може би това е основната причина.
Какво се случва с българската архитектура през последните години? Има ли нова вълна? Кои са вдъхновяващите и смислени неща, които не бива да пропускаме? Българската архитектура от Освобождението насам има труден и криволичещ път. В началото търсенето на национална идентичност в архитектурата се откроява като реакция на репликациите на западните образци в по-големите ни градове. Между двете големи войни модернизмът навлиза с пълна сила. След Втората световна нещата се променят и се тръгва в различни посоки, една от които продължаване модернизма. След социалистическия период настъпва една еуфория, която за съжаление не се отразява ползотворно както на архитектурата, така и на градоустройството в България. Разбира се, има изключения и добри примери, особено последните години и основно в частния сектор. Не мога да се сетя за добър пример от публичния сектор освен преустройството на Националната галерия в София – така нареченият Квадрат 500.
Нужна ли е смелост да се занимаваш с нещо, което отлежава с десетилетия? Какви други качества са необходими, за да бъдете добър в архитектурата? Необходима е смелост да излезеш от стереотипите и в същото време да поемеш отговорност за продукта, който ще отлежава десетилетия. Търпението в този случай е много важно, тъй като процесът от проект до реализация може да продължи години, а в същото това време да се променят и много условия.
Кои са най-ценните професионални уроци, които научихте от вашите родители? Oтношението към средата и хората, както и борбата с предразсъдъците.
Как бихте описали процеса по създаването на вашите проекти? Процесът започва с разговори и обсъждания и преминава през различни фази и оценки преди да се стигне до някакво решение, което всички смятаме за достатъчно добро.
Какво се случва с Група Град и каква е най-утопичната ви идея за нейното бъдеще?
За съжаление, към настоящия момент не сме особено активни. Предизвикателства има достатъчно, но сякаш професионалното ежедневие надделява над утопичните мисли. Би било добре ако има повече подобни сдружения с истинска експертност и смели нестандартни визии за града и архитектурата, но най-важното е да има кой да им повярва истински. Болезнено е ежедневно да сме безучастни свидетели на упадъка и разрухата на градовете, в които живеем. Погледнете не само тротоарите и улиците, а цялостното отношение към средата, рушащата се история и културно наследство.
Най-голямата полза от създаването на истински добра архитектура? Добрата архитектура е сложно определение. Архитектурата трябва да е истински добра за хората, които я ползват, за средата, градовете, селата и природата. Природата в България е красива и до голяма степен непокътната, но когато се срещне с човешката намеса (населените места), остава едно усещане за тъга и безпътица. Мога да кажа, че на други места в Европа такъв краен дисбаланс между природа и човешка намеса не съм срещал.
Как определяте собствената си естетика? Какво ви вдъхновява? Моето убеждение относно естетиката е, че тя е обективна, въпреки че отразява заобикалящата природа, пречупена през собственото ни светоусещане. Много хора харесват определени неща, но не могат да обяснят защо. Често пъти виждаш нещо, което на пръв поглед ти се струва ужасяващо, но след време осъзнаваш, че е уникално, както и обратното – нещо, което ти харесва от пръв поглед, омръзва съвсем бързо. Смятам също, че нагонът за естетика е заложен в човешкото същество, но естетиката е и резултат на традиции, възпитание и социална организация. Вдъхновяват ме прости, но смели решения.
Намирате ли прилики между архитектурата и добрия бърбън? Добрата архитектура и добрият бърбън със сигурност имат поне две общи неща помежду си – и двете изискват любов и старание, и двете отлежават във времето.
Кои са любимите ви истории, които споделяте на по малък Maker’s? Понеже си говорим за архитектура, има един австрийски архитект от началото на XX век на име Adolf Loos (един от най-влиятелните теоретици на модерната архитектура – бел.ред.). Та той казва, че ако експериментираш и искаш да направиш нещо ново, трябва да си сигурен, че ще е подобрение на това, което твоите предшественици правят от столетия. В противен случай е безсмислено.
Maker’s Mark е тук и в по-добрите магазини за алкохол. Публикацията излиза с подкрепата на Maker’s Mark. Консумирайте отговорно и внимавайте да не разливате.
