MAKER’S MARK: МИХАИЛ КЪРПАЧЕВ И РИЗИТЕ НА SIRCROW

Какво е общото между петима професионалисти в своя занаят? Това, че винаги оставят отпечатък върху всичко, с което се захванат. Такъв е и Maker’s Mark – американският бърбън в разпознаваема бутилка с разтопен червен восък, роден от страстта на едно семейство да създаде перфектната напитка за споделяне с приятели и успял да се разрасне до голям и уважаван бизнес, без да загуби своя силен характер.

И понеже говорим за индивидуализъм, отличителен характер и страст към занаята, няма как да не се сетим за Михаил Кърпачев – симпатичният предприемач зад българската марка Sircrow, който вече близо седем години усъвършенства шиенето на ризи по индивидуален размер като комбинация от качествен продукт и лично отношение към всеки клиент.

Когато старият Bill Samuels предава щафетата в американската дестилерия, той дава само един простичък съвет на своя син: не разваляй уискито! Първият герой в поредицата портрети на Maker’s Mark е от онези ентусиасти и идеалисти, които вярват в превъзходството на характера над машините и несравнимото удоволствие да общуваш с хора, независимо дали на по малко или над класьорите с платове за нови ризи.

Защо се занимавате с ушиване на ризи по поръчка? Заради удоволствието от общуването с клиенти и многопластовата комуникация с ценителите на този продукт. Повечето хора идват за риза, но си тръгват с нещо съвсем различно. Зарежда ме възможността да контактувам с всевъзможни хора – собственици на бизнеси, мениджъри, млади професионалисти, ценители, въобще клиенти, които не поставят марката на първо място, а това да правиш от нищо нещо.

Подобна комуникация е възможна и в много други сфери. Защо Михаил Кърпачев прави ризи? Преди шест години бях уморен от основния бизнес и исках да се захвана с нещо по-различно и позитивно. Родителите на моя партньор Влади имат шивашка фабрика с огромен, но неизползван докрай потенциал и експертиза в ризите. Стори ни се добра бизнес идея да създадем чисто нов продукт, който да отвори врати и за други продукти.

Не може да не е имало и някакъв личен момент. Е, да. Моята връзка с ушиването по поръчка е много прозаична и произхожда от нещо съвсем практично. Нисък съм, поне според околните стандарти, което означава, че като отида да пробвам риза с мой размер от магазина, или ръкавите са ми дълги, или ми става в тялото, но ми стяга врата, изглеждам комично. Не съм дизайнер, нито пристрастен към модата, а практично ориентиран човек, който намери предизвикателство в една тотално нова сфера.

© Николай Пандев

Как се развива марката? Добрата новина е, че успяхме да завъртим няколко годишни цикъла, да припознаем определена група хора като постоянни клиенти, рекламата е от уста на уста. Изграждането на лоялност е доста бавен процес, поне за мен. Положителната обратна връзка обаче ни дава сили. Освен това е огромно удоволствие да комуникираш с хора от всякакви индустрии, което ни помага и за другите бизнес начинания. Успяваме да си бъдем взаимно полезни, заформя се един неформален социален клуб, което ме зарежда най-много.  

Какво научихте за мъжете и техните нужди покрай Sircrow? Държат се по-естествено и освободено когато са сами. Говорим нормално, разпитват и поръчват това, което им харесва, а не това, в което искат или очакват да ги видят. Иначе е по-трудно, освен това може да се отрази и на крайния резултат. При нас идват два типа клиенти: такива, които са получили подарък и искат да разберат за какво става въпрос и такива, които идват по собствено желание или чужда препоръка. Постоянните клиенти най-често са от втория тип. Ако трябва да споделя някакъв генерален извод за тези шест години със Sircrow, хората са максимално практични. Както вече казах, ризата е повод да се запознаем и влезем в един неформален клуб. Малко като фризьорски салон: отиваш заради практичната полза, но и заради удоволствието от общуването и смисления разговор.   

© Николай Пандев

Как продавате предимствата на ръчната и занаятчийска изработка пред далеч по-достъпната и масова такава? С гъвкавост и широко отворени уши. Никога не ползвам един и същи подход или заучени фрази. Задавам внимателни въпроси, за да се опитам да провокирам интерес. Ако започнат да ме питат за платове, кройки, детайли и всякакви други неща, значи съм им спечелил вниманието. А когато съзнанието е отворено за нещо ново като ушиването по мярка се трупат знания и клиентите могат да си направят съпоставка с познатото до момента. Колкото и хора да питате, всеки ще сподели нещо различно защо харесва ризите по поръчка. Но никой няма да спомене само кройка, плат или детайли. Усещането е за пакет от продукт, услуга и отношение, резултат от напасването помежду ни.

Тоест преживяването е равнопоставено с продукта и неговите качества. Да. Както можеш да поръчаш риза за трийсет минути, така можеш да останеш и час и половина. Ризите по индивидуален размер са свързани с личността. Умението да влезеш под кожата на човек и да разбереш как иска да изглежда, след което да му направиш дреха, в която се чувства истински удобно – това е крайната цел. Дрехата е важна, но бизнес средата също не й отстъпва. Добавената стойност на ризите Sircrow не може да бъде измерена, тя е съвкупност от услуга, гъвкавост и съдържателен разговор за всичко интересно. Знам, че се повтарям, но ме пали именно тази необходимост да проявиш гъвкавост, да предразположиш клиента и да изградите отношения помежду си, понякога прерастващи и в общ бизнес.

© Николай Пандев

Колко време отнема ушиването на риза по индивидуален размер? Седмица или две, зависи дали имаме междинна проба. Sircrow е всичко друго, но не и магазин. Вземането на размери, консултациите и техническата част са едва 20% от общата услуга. Самият процес е добре отработен, но и пълен с тънки моменти: първо обличате обикновени ризи в стандартни размери, за да измерим и да обсъдим всички детайли. Докато меря, правя списък с всички корекции, които са необходими, след което започва работа по индивидуалната кройка. Тук е най-тънкият момент: имам тренирано око и не ми трябва сантиметър (ползвам само като не ми вярват клиентите, хаха), но трябва много точно да предам на нашия конструктор какво точно искаме. Изпитвам огромно удоволствие, когато се справим перфектно от първия път, но това идва с практиката.

Каква част от работата се върши на ръка? Вземането на размери е ясно. Ползваме софтуер за създаване на кройката, на него му трябва конкретно човешко задание. Кроим на ръка и ползваме 13 различни машини, но всичките са управлявани от човек. Машините все още не усещат такива нюанси като тук леееекичко ми стиска, тук е маааалко по-широко или не ми харесва, но не знам защо.

© Николай Пандев

Най-голямото предизвикателство в работата с малка компания? Как да се разраснем и да увеличим екипа, за да не се налага един човек да влиза в прекалено много роли. Постоянното жонглиране е доста изморително.

Какво е бъдещето на аналоговите удоволствия като шиенето на ризи по поръчка и хубавия бърбън? Все по-ексклузивно като преживяване. Автоматизацията и процесите за повишаване на производителността спокойно могат да ги убият. Тези ексклузивни изживявания и продукти могат ще оцеляват само в малки количества на по-високи цени.

Намирате ли прилики между Sircrow и Maker’s Mark? И двете стартират като семейни компании с фокус върху добрия продукт. Разбира се, в мащаба няма база за сравнение, но залагаме на занаятчийство. Друга прилика между две иначе толкова различни компании е ясното съзнание, че правиш нещо заради себе си или за семейството. Мотивацията е по-различна. Наясно си, че можеш да сгрешиш или да се провалиш, но винаги се поставяш първо на мястото на клиента, за да наклоняваш везните в положителна посока. Ако нещо не се приема добре, трябва да го коригираш максимално бързо. Ако трябва да перифразирам Bill Samuels и неговата прословута фраза Не разваляй уискито – стигнали сме едно прилично ниво, знаем, че се харесва, може да става по-добро, но не бива да става по-лошо.

© Николай Пандев

Sircrow е тук и в София на ул. Соколна 47. Maker’s Mark е тук и в по-добрите магазини за алкохол. Публикацията излиза с подкрепата на Maker’s Mark. Консумирайте отговорно и внимавайте да не разливате.