Добрите съседи реагират не само на барабани, а най-вече на домашно насилие

Колко време отнема на съседите да реагират на звуци от удари? Това е провокативният въпрос зад социалния експеримент и интерактивна инсталация на барабаниста Максим Стоименов и програмиста Перуна Керемидчиева, които си партнират с жени, преживели домашно насилие и глобалната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Най-просто казано, Beat. е арт проект, която изследва пронизителната и стряскаща тишина около домашното насилие и генералната тенденция в пост-комунистическото общество да реагира на всеки по-силен домашен шум, стига да не е от скандал или побой.

Горното видео изпробва това твърдение наяве в блок, който вече е бил сцена на жестоко убийство на жена. Нито една част от него не е инсценирана, а времетраенето на бурното соло на барабани преди първия издразнен звънец на врата е повече от показателен. Beat. провокира успешно на границата между лично и публично и поставя резонните въпроси къде свършва персоналният комфорт и започва гражданската отговорност и кога бездействието се превръща в съучастие. Създателите на проекта вярват, че индивидуалните действия срещу домашното насилие са не по-малко важни от институционалните. Фактът, че в много случаи институциите не реагират адекватно спрямо насилниците, не е причина да не изпълняваме гражданския си дълг.

Извън чистата човечност, международната и локалната статистика дават достатъчно стряскащи причини да се замислим. В световен мащаб, една от всеки три жени е преживяла физическо или сексуално насилие предимно от интимен партньор. През 2012, една от всеки две жени, убити в света, са убити от техните партньори или семейство, докато само един от от двайсет мъже са убити при подобни обстоятелства. В същото време, само две трети от държавите са криминализирали домашното насилие. В България, всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие, а само през последните пет години десетки жени са намерили смъртта си от ръката на свой партньор или близък. Тегава работа, за която решаваме да си поговорим повече с Яна Бюрер Тавание от Fine Acts:

Какво представлява инсталацията и смятате ли да я представяте отново? Инсталацията е интерактивен сет барабани. Слагаш си слушалки, започваш да удряш, хората около теб чуват само звука на барабаните. В слушалките всеки удар за теб обаче е писък на жена, преживяла домашно насилие (сътрудничихме си с няколко такива жени, които вложиха гласовете си в проекта). На стената е този надпис: ¼ е нереалният ритъм на общество, което реагира остро към всеки по-силен домашен шум, освен когато той намеква за насилие. Коментар към факта, че една от всеки четири българки е била жертва на домашно насилие; и към общество, което би скочило да вика полиция за шума от барабани, но би се свило на дивана при звуците от домашно насилие. Представихме инсталацията през февруари и март в софийската галерия Credo Bonum. Надяваме се да я покажем пак, както на други места в страната, така и в чужбина. Работим по въпроса.

Жестокото убийство на Виола Николова ли е основното вдъхновение за проекта? Ако да, как реагираха съседите, когато разбраха за експеримента? Конфронтирахте ли ги? Beat. e победителят в първото издание на Fine Acts Labs – това са събития, които изследват пресечната точка между човешки права, изкуство и технологии. Отбори от артисти и технолози работят заедно в рамките на един уикенд за създаването на проекти, които повишават осведомеността или допринасят за конкретно решение на съответния проблем. Първото издание на Labs, което се случи юли миналата година, беше посветено на правата на жените. Малко преди събитието беше убийството на Виола. Това въздейства силно на участниците и конкретно на екипа на Максим и Перуна. Случаят на Виола обаче е симптом, повод. Да, в този блок сме. Не, това не е единственият блок, в който можехме да снимаме. В нашия екип има хора от семейства, отровени от брутално домашно насилие, които никога не са чували звънеца. Проектът е консултиран от жени, преживявали домашно насилие години, които никога не са чували звънеца. Не сме се конфронтирали със съседите в блока отвъд това, което се вижда във видеото. Това не ни е била целта. С това видео ние не искаме да сочим с пръст конкретно тези съседи, искаме всички ние да се замислим за действията си като хора и граждани в контекста на домашното насилие. Мълчанието е възглавница, едновременно удобна за нас и задушаваща друг.

Вярвате ли в способността на обществото да се промени без институционален натиск и обратно? Категорично. Вярваме в много неща. В способността на хората да се замислят и променят. В силата на изкуството да провокира емпатия, осъзнаване и действие. В потенциала и тихата мощ на обществото, които, ако са достигнати и предизвикани по точния начин, могат да преобръщат процеси, да влияят на решения, да навигират институции. Всъщност заради тази вяра съществуваме.

Какво е бъдещето на проекта? Форматът Labs продължава силно – след точно две седмици е следващото издание от поредицата. 24 артисти и технолози от Източна Европа идват в София, за да търсят решения на заплахите към демокрацията в региона. Конкретно за проекта Beat. ще търсим нови възможности за показване на инсталацията. Ще развиваме със съдържание и сайта на проекта, който в момента включва практически съвети както към съседи, така и към преживяващи домашно насилие.

Повече за проекта има тук.