В края на 2019, всеки четиридесет и четвърти жители на земята е бил въвлечен в разговор, споменаващ нееднократно думата техно, без значение от контекста. Шегата настрана, но бавно и полека, през последните десетина години, техното като музикален стил, субкултура, идея, понятие, мода или всичко накуп стигна до предверието на масовата култура. И това е наистина забележително, най-малко защото толкова много хора си представят толкова различни неща и дори стари приятели могат да се понамачкат в спор какво по дяволите е proper techno.
Техно означава класическите творби на детройските бащици на стила за едни и привлекателната анонимност на тъмните стаи в митологични клубове за други. Трети го разбират като подрусване пред камери заради някакъв лайфстрийм по интернет или ходене на рейв, дето всъщност не е рейв, четвърти – нещо съвсем друго. Накрая, обаче, независимо от вкусове, предпочитания и разбирания, всичко опира до неизменната структура на равноделния размер 4/4, експлоатирана от безброй артисти по не чак толкова различни начини, за да бъдат характеризирани с етикета техно.
Новият албум на Stefan Goldmann (продуцент, диджей, съсобственик на берлинския лейбъл Macro и куп други неща) е техно, звучи като техно, само дето размерите на парчетата в него са неравноделни. Мхм, точно като на ръченицата, пайдушкото хоро и прастарата музикална традиция на народите, населяващи Източното Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ако чувате името на Goldmann за пръв път, едва ли имате идея за неговия български произход, който донякъде обяснява и щурото решение да експлоатира тази доста непопулярна концепция в стил, в който отъпканите пътеки са най-сигурният път към успеха.
Но Stefan просто не е от хората с конвенционален подход наоколо, както сам обяснява в един забележителен текст от 2011, касаещ успеха в електронната музика въпреки демократизацията. Освен музика за клубове и танци, Stefan композира и произведения за ансамбли, филми и балет, пише страхотни текстове за месечната програма на Berghain, пуска в най-важните клубове и по по-така фестивалите из целия свят, курира събития и участва в редица артистични програми. Автор е на книгата Presets – digital shortcuts to sound, но сега сме тук, за да си говорим за Veiki – албум, в който всеки звук и семпъл идва от естетиката на техното, но ритмиката, тактовете и отброяването са неравноделни. Katran, Sofra, Makara, Etropolis и Kapan са имената на част от парчетата в албума, а генералното предупреждение към техно диджеите по света е да ги смесват с 4/4 тракове на собствена отговорност. Повече за необичания подход и живота на артиста в тези чудни времена от самия Stefan Goldmann:
През 2018 организира f(t) festival, който най-грубо казано се занимаваше с различните концепции за времето (ритъма) в музиката. Там ли се роди идеята за техно ръченица? Върти ми се в главата поне от петнадесет години, ако не и повече. С фестивала си намерих повод и спонсор, за да седна да го направя. Учудващото е как покрай целия брейкбийт от през тези години и сливането му с техното никой не ме изпревари. Направо невероятно. Има една концепция (adjacent possible) за възможностите, които се появяват на хоризонта на настоящото. Тя обяснява тъй наречените multiples: как няколко човека изобретяват едно и също нещо по едно и също време, но независимо един от друг. Пример: Elisha Gray и Alexander Graham Bell подават молба за патент за изобретяването на телефона буквално в един и същ ден. Електрическата крушка има поне двама изобретатели и така нататък. Тоест, когато нещо става мислимо, обикновено то се появява като възможност за всички онези, които имат достъп до предишното ниво на събрана информация.
Малко щура аналогия, но да обясниш неравноделната ритмика на западния човек през стилистиката на техното е като да му разкажеш произволна история от Смъртта на големите босове – думи, които принципно знае и въпреки това всичко да му звучи някак нечувано. Слушателят не знае в кой шкаф да я прибере тази история, но въпреки това не може да спре да я мисли. Как виждаш действието на Veiki върху съзнанието на обикновения техно фен, затворен до голяма степен в неизбежното 4/4? Имаше една инсталация на Иван Мудов преди 12 години, казваше се Вино за откривания – снабдява с безплатно вино павилионите на биеналето във Венеция, гостите си го пият, гледайки изкуство от всякакви държави, виното си е просто вино, ама на сутринта всички се събуждат с един български махмурлук. По подобен начин разпратихме Veiki на всички техно величия. Обикновено за Macro не правим диджей промоция – очакваме професионалистите сами да си намерят материала. Но тук направихме изключение, за да сме сигурни, че никой няма да пропусне тази оферта. То самите ритми са опростени до скелет. Мисля че са толкова ясни и ярки, че даже няма да ти хрумне, че има нещо нередно или криво. Единствено не можеш да ги смесваш с 4/4. Сега следя дали има оплаквания.
Напоследък всеки втори експлоатира думата техно и я бута във всевъзможен смисъл. Същевременно изглежда, че повечето нови неща, които излизат, се самоизключват, щото са толкова еднакви. Някакви диджеи се връщат към транса. Изобщо, колкото повече се говори за техно, толкова по-малко техно има наоколо. Цялата тази прелюдия е, за да те питам какво мислиш за състоянието на сцената в момента? Техното проникна до културните основи на народа. Съответно се пресъздава строго по канона, не по различно от нещата, които трябва да знаеш ако свириш по сватби или погребения. Може да си оригинален колкото искаш, ама ако не може да забиеш примерно Македонско девойче, когато трябва, не си знаеш занаята. Както моят приятел Митко Котев казва, хитовете на деня са именно това – научаваш ги сутринта, забравяш ги вечерта. А вечните песни ще се пеят и след сто години. Така че ритуал-инициация към първия кръг на ада си е да може да свириш или (ре)продуцираш стандартите. Каса 909, хат, бас, някакви акорди, леко дъб ехо, малко шум. Има ли лошо? Ако преценяваме феномена с по-демократична настройка, трябва да си признаем, че Derrick May не е като да е правил алхимия. Включил е две машинки и им е слял първите фабричните звуци, които е намерил там в едно парче. А виж ефекта на това просто действие. Защо младите да им се забранява да правят същото? Това е все едно да се оплакваш че има шопска салата в менюто. Някои неща са за вечността.
В последния си текст за програмата на Berghain описваш седмицата на един продуцент/собственик на лейбъл/диджей в контекста на цялата бумащина, която съпровожда живота на независимия артист. Всички тези дейности обаче не са част от идеалистичната представа за музикална кариера. Един от ефектите на демократизацията на сцената, предполагам? Колко всъщност е трудно или пък лесно да се занимаваш с това, с което се занимаваш? Описах колко идеализирано изглежда ежедневието на член от определена социална група, която понякога бива описвана като доминираща или привилегирована. Тоест, каквото съм описал е горе-долу всичко, което трябва да правиш или да намериш някой да прави за теб, ако искаш да отговаряш на всички професионални изисквания, поне в германската версия. Данъчни, административни, комуникационни, финансови – всякакви такива задачи.
Естествено, никой нормален човек не би си причинил подобно работно ежедневие, което показва, че главно хора, незнаещи в какво се набутват, поемат по този път, а други, които не знаят за какво говорят, ги оценяват отстрани. Едните са депресирани, а другите им завиждат. Моят мерилник за личен успех е колко от изброените административни занимания успяваш да зачеркнеш от календара. Наскоро един приятелски настроен посетител на мое участие ми връчи нашивка с надпис Techno Workers of the World. Приех я с благодарности, обаче в момента, в който това стане работа и не е игра,мисля да си подам оставката.
Проблемът на повечето хора в тази сфера е, че буквално няма на кого да си я връчат. Отказват се пред себе си, ама данъчните ги гонят с да попълват някакви формуляри още пет години подред. Махаш си траковете от YouТube и някакви панирани диджеи ти пишат осем години по-късно, че им е блокиран Boiler Room сета заради теб, а им трябва веднага, та ако може да им го освободиш, защото губят ценни секунди в набирането на лайкове. Няма измъкване.
Veiki (Macro Recordings) е в Bandcamp и Spotify. Stefan Goldmann е онлайн тук и офлайн в софийския Koncept Space на 27 декември.
