2011: списъци от гости

Преди да продължим с челните места в годишния ни обзор на най-добрите албуми и филми на 2011, решихме да попитаме няколко български журналисти, критици, музиканти и блогъри, чието мнение уважаваме и следим изкъсо, кои са най-силните заглавия в музиката и киното за миналата година. Вече сме представяли част от тях, за други тепърва ще разкажем, но преди това ето по 10 задължителни заглавия от 2011, които те препоръчват. Почваме с албумите, следват филмите.

 

 ______________________МУЗИКА_______________________ 

 

Георги Янакиев, блогър
niteversions.com

1. Metronomy – The English Riviera
2. Washed Out – Within аnd Without
3. Holy Ghost! – Holy Ghost!
4. Housse de Racket – Alesia
5. Justice – Audio, Video, Disco
6. The Rapture – In The Grace оf Your Love
7. Big Black Delta – BBDLP1
8. Hooray For Earth – True Loves
9. Yuksek – Living оn The Edge оf Time
10. Cut Copy – Zonoscope

__________________________________________________

Лу, блогър
trainsinthenight.blogspot.com 

1. Kate Bush – 50 Words For Snow
2. Yonderboi – Passive Control
3. The Streets – Computers and Blues / GusGus – Arabian Horse
4. Scroobius Pip – Distraction Pieces
5. Friendly Fires – Pala
6. Kaiser Chiefs – The Future is Мedieval
7. Arctic Monkeys – Suck It And See
8. IAMX – Volatile Times
9. Gavin Friday – Catholic
10. Wolf Gang – Suego Faults

__________________________________________________


Kay Be, музикант
kaybe.bandcamp.com

1. Thundercat – The Golden Age Of Apocalypse
2. Jill Scott – The Light Of The Sun
3. The Weeknd – Echoes Of Silence
4. Dj Quick – The Book Of David
5. The Roots – Undun
6. Raphael Saadiq – Stone Rollin’
7. Frank Ocean – nostalgia, ULTRA
8. Kanye West & Jay-Z – Watch The Throne
9. The Black Keys – El Camino
10. Musiq Soulchild – MusiqInTheMagiq

 

__________________________________________________

FALSHIMENTO РЕЗЕРВА 2011
www.falshimento.com

Музиката е безкрайна – чудесна почва за прикрепяне на идентичности с различни дължина и цолаж, което пък си е класическо човешко фалшименто. А целта й сякаш е друга – да те прави по-добър в трудните ти моменти, лесните така или иначе са песен. Ta, eто ти десет дългосвирещи от урожая с етикетче ‘2011’. Без „по-” и „най-”, но пък с фалшименташко аргументче за разкош.

The Black Keys – El Camino
Защото рокендролът е жив, хаспеле, и влече всеки – дори и преблажилия тази година с проекти уберпръдюсер Danger Мouse. A Dan Auerbach и Patrick Carney продължават смело напред с китарка, барабани и блусарски вокали без да цепят басмички. Премиална работа, чуй кво ти пее радиото!

Iron & Wine – Kiss Each Other Clean
Защото излезе в началото на годината, а в ушите ни още кънти finale grande-то на ‘Your fake name is good enough for me’. Sam Beam е инди-пенди в съотношение 60/40 и плеска само стра’отни албуми без мижитурести пълнежни тракове.

PJ Harvey – Let England Shake
Защото когато Кака завие, Обединеното се тресе. Експлозивната кашица от пънк, алтърнатив и социалка няма слаб трак и съвсем заслужено обра де що има ръкоплясък и “Ох!” и “Ах!”, макар и критиците да са леко за ебан тук, щото това е осми (!) албум на Кака и работата стана малко като на Scorcese оскарчето.

Fink – Perfect Darkness
Защото много му се получава умишлено търсената интимност, и то за лейбъл като Ninja Tunes. Останал само по глас и кухарка, Fink ниже своите тихи баладета като за последно, а ние хем плачем, хем ни е кеф (както се прави, казвали са ни, след хубав секс).

Lamb – 5
Защото се завърнаха ей така, на майтап. Може би масите вече не ги тачат както едно време, но всеки албум на Lou и Andy си е христоматия на трип-брейк-бейс-хопа. Прекрасни музики, уникален глас. “Друго нема найдете, а и ви не требе” – както е казал Перикъл на атиняните.

Ben Howard – Every Kingdom
Защото този дебют е бомба със закъснител и светът тепърва ще се прехласва пред това младо момче-англичанче. Заради такива като него оттатък ‘фолк’ не е мръсна дума, а хипервлиятелен и уважаван раздел в индустрията. Целият албум се лее много приятно и става за слушане навсякъде, освен на шумно oi-punk stomp парти.

Selah Sue – Selah Sue
Защото Белгия се оказа голямата музика тази година. Бeз майтап. Малката сладка сцепи дебютно мрака без да пита никой. Ако наистина се чудиш коя е па тая, сети се за музичката от последната рекламка на Kinder Bueno с пишман-вампира. Не This world, обаче, е перлата в короната, а дуетът със Cee-Lo Green Please, който би залепнал като стой та гледай на новия Бонд, да речем.

The Rapture – In The Grace of Your Love
Защото петгодишното чакане си струваше. Само размазващи тракове в голямото откровение на нюйоркчани, продуцирано от парижанина Phillipe Zdar. Или се мятай на дансинга за заразния денс-пънк How deep is your love, или съпреживявай с Miss You. Или и двете.

Tinariwen – Tassili
Защото не са от тук, чиче. От Сахара са си, поради което имат правото да нанасят корекции, полагайки зад врата всеки охлюв, кичещ се с етикета desert rock. Туарегите го могат пустинния сайкъделик и съвсем логично това е трипърската албумна оферта на годината. Записана е сред алжирските пясъци, а на постата нагло са се понадили Tunde Adebimpe и Kyp Malone от TV on the Radio.

Gotye – Making Mirrors
Защото всеки успял второкурсник заслужава аплауз (Флоренция, браво и на теб по този повод!). Австралия е странно място, но откъде другаде, ако не от там заслужаваше да излезе песента на годината – Somebody that I Used to Know. Kimbra е великолепна като feat., но голямата евалларка е за белгийския австралиец Wouter “Съмбадииии” De Backer.

__________________________________________________

 


Борислав Банев
, журналист
borislavbanev.tumblr.com

(В хронологичен ред)
James Blake – James Blake (Atlas)
PJ Harvey – Let England Shake (Island Records)
Radiohead – The King of Limbs (XL Recordings)
Nicolas Jaar – Space Is Only Noise (Circus Company)
Gil Scott-Heron and Jamie xx – We’re New Here (XL Recordings)
The Weeknd – House of Balloons (ХО)
Theophilus London – Timez Are Weird These Days (Warner Bros)
The Horrors – Skying (XL Recording)
M83 – Hurry Up, We’re Dreaming (Naïve Records)
The Black Keys – El Camino (Nonesuch Records)

 

__________________________________________________

 

 

Любо Урсини, диджей, резидeнт на Yalta и Elevate

(Тракове)

Benoit & Sergio – Everybody
Azari & III – Manic (Maceo Plex Remix)
Maya Jane Coles – The High Life
Robytek vs Shield – Way Of Life
Ross Evana – Thrilla In Manila
Henry Saiz – The Way The Sunlight Plays Upon Her Hair
Ed Davenport – Take Heart
Maceo Plex – Stay High Baby
Simon Garcia – Tears In Vain (Original Mix)
Alex Arnout – Vanishing Point

+ 3 бонус трака

Coldplay – God Put A Smile Upon Your Face (Hernan Cattaneo Edit)
Lisa Stansfield vs Bent – People Always Hold On (Danny Howells Edit)
Nick Curly vs Chiapet – Westworld Mighty (Bootleg Edit)

Това е моята 2011 в десет изключителни трака плюс три вечни едита, които винаги ще са там някъде. Свикнал съм да работя с много повече и исках да добавя поне още двадесет силни имена от тази година, но не ми давате. Бяхте много по-благосклонни за подкаста.

 

_______________________ФИЛМИ________________________



Владимир Константинов-Чоки, журналист

late-night-tails.tumblr.com

1. The Kids Are All Right (Децата са добре)
2. The Girl With The Dragon Tattoo (Мъжете, които мразеха жените)
3. The King’s Speech (Речта на краля)
4. True Grit (Непреклонните)
5. Lemmy (Леми)
6. Midnight In Paris (Полунощ в Париж)
7. Melancholia (Меланхолия)
8. La Piel que Habito (Кожата, в която живея)
9. Shame (Срам)
10. Drive (Drive: Живот на скорост)

И три сериала:

1. Bored To Death (Отегчен до смърт)
2. Misfits (Издънките)
3. Boardwalk Empire (Престъпна империя)

 

__________________________________________________


Владимир Н. Трифонов,
програмен мениджър на Дома на киното
www.domnakinoto.com

10-те най-добри филма, имали премиера по българските екрани или показани на София Филм Фест и Киномания през 2011 г. по азбучен ред:

Баария (Baaria) – 2009, Giuseppe Tornatore
В един по-добър свят (In a Better World) – 2010, Susanne Bier
Възлюбените (Les Bien-aimés) – 2011, Christophe Honoré
Децата са добре (The Kids Are All Right) – 2010, Lisa Cholodenko
Дървото на живота (The Tree of Life) – 2011, Terrence Malick
Кожата, в която живея (La Piel que Habito) – 2011, Pedro Almodovar
Меланхолия (Melancholia) – 2011, Lars von Trier
Пина 3D (Pina 3D) – 2011, Wim Wenders
Подслон – 2010, Драгомир Шолев
Полунощ в Париж (Midnight in Paris) – 2011, Woody Allen

От филмите, които съм гледал по чужди фестивали и все още не са показани на екран у нас, безспорен фаворит ми е Shame на Steve McQueen, за който Michael Fassbender бе отличен с наградата за най-добър актьор на фестивала във Венеция през септември.

 

 __________________________________________________

 


Димитър Дринов
Списъкът е по азбучен ред и включва само филми, намерили разпространение по родните екрани в рамките на 2011.

127 часа (127 Hours)
Боецът (The Fighter)
Дама, поп, асо, шпионин (Tinker, Tailor, Soldier, Spy)
Дървото на живота (The Tree of Life)
Живот на скорост (Drive)
Кожата, в която живея (La Piel que Habito)
Меланхолия  (Melancholia)
Непреклонните (True Grit)
Приключенията на Тинтин (Adventures of Tintin)
Черен лебед (Black Swan)

 

__________________________________________________

 

Иван Петров
operationkino.net

(По азбучен ред)

Дама, поп, асо, шпионин (Tinker Tailor Soldier Spy)
Кожата, в която живея (La piel que habito)
Меланхолия (Melancholia)
Момчето с колелото (Le gamin au vélo)
Полунощ в Париж (Midnight in Paris)
Торинският кон (A Torinói ló)
Три (3)
Drive: Живот на скорост (Drive)
Last Night
We Need to Talk About Kevin

 

 __________________________________________________