Въпроси за Мира

Мира Аройо е родена през 1977 година в София. Учи генетика в Оксфорд и диджейства в Лондон, докато през 1999, заедно с Daniel Hunt, Reuben Wu и Helen Marnie, основава Ladytron в Ливърпул. Този март групата издава албум с най-добрите си неща досега. Попитахме Мира каква е равносметката й за това време, кой я вдъхновява и какво предстои за Ladytron.

10 години е сериозно постижение за една група. Доволна ли си от постигнатото досега? Това, че продължаваме да сме заедно като група и че правим и пускаме нова музика, от която сме доволни, е нещото, с което най-много се гордея. Нямахме някакви големи планове, когато започвахме, и определено не мислихме, че 10 години по-късно ще продължаваме да правим музика като Ladytron. Щастлива съм от това и от факта, че успяхме да създадем своето характерно звучене.

Как се промениха звукът и приоритетите ви за това време? Какво е важно за вас като група сега? Звукът ни продължава да еволюира и това e някак тясно свързано с приоритетите ни като група. Когато започнахме, бяхме основно студийна група и не се вълнувахме много от възможността да свирим на живо. Оттам звученето ни беше доста изчистено и крехко. С времето трябваше да тръгнем на турнета и когато започнахме да свирим на живо пред публика, това направи и звукът ни, и нас самите, по-твърди. Когато  стигнахме до третия албум Witching Hour, имахме няколко години опит от концерти и наистина бяхме станали по-добри музиканти. Разбирахме динамкиката на музиката, как можем да я направим по-въздействаща и също така започнахме да дърпаме към по-екстремни и “мръсни” звуци, тъй като това беше по-забавно на сцената. В резултат на това Witching Hour се получи доста по-многопластов и разнообразен като албум. Никога не сме искали да се повтаряме и затова и новият ни албум, който трябва да излезе тази година, ще има малко по-различна посока.

Коя е любимата ти песен на Ladytron? Не е само една… променят се от време на време. Може би е Soft Power или Season of Illusions… или Versus.

Кои са героите ти – в музиката и в живота? В музиката са хората, които са създали свой собствен стил и са били креативни и изобретателни без да се тревожат какво е популярно в момента. Също така музиканти, които са имали дълги кариери и не са спирали да се променят и адаптират, за да не се превърнат в клишета и сенки на себе си в славните години. Примери са Bob Dylan, David Bowie, Sonic Youth, My Bloody Valentine, Phil Spector, Stravinsky, Stockhausen. В живота това са хора като родителите ми, режисьорът на El Topo Alejandro Jodorowsky, Roman Polanski. Хора, които не се отказват лесно и които се приспособяват към всичко, което животът изправи по пътя им. Хора, опитали от различни култури, които гледат напред и никога не спират да се учат.

Как се навихте да работите с Christina Aguilera и бяхте ли доволни от резултата? Все ни се струва, че не ви заслужаваше… Оказа се наш почитател и се обърна към нас за съвместна работа. Искаше нашето звучене и бяхме много щастливи, че не беше потърсила някой холивудски хитмейкър да създаде имитация, а се обърна директно към нас. Просто ни каза да правим това, което си знаем и да не се опитваме да се нагаждаме към нейния стил. Каза, че иска да влезе в нашия свят, така че се почувствахме поласкани и написахме няколко песни за нея, от които да си избере. Щастливи бяхме от резултата и спечелихме няколко нови почитатели от цялата работа.

Какво да очакваме от новия студиен албум? Ще има повече атмосфера и ще позабавим темпото на места. Ползвахме ужасно много различни видове органи и забавящи ефекти. Има по-филмово звучене и не е така агресивен като последния Velocifero.

Още помним безумно добрия ви концерт в Слънчев бряг през 2006. Кога ще ви гледаме пак в България? Скоро, надявам се…